Представете си роман, който едновременно носи отгласи от „Повелителят на мухите“, „Пилето“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Нищо“, че и „Вчера“, но и има своя собствена самобитна реалност, която ще ви привлече и затвори зад вратите на Дома. И заедно с неговите обитатели ще попаднете в причудлива вселена, в която всичко е и връзка с реалността, и напълно самостойно. Ограничен и рамкиран свят, в който се водят войни, създават се приятелства, ражда се и любов навярно – и все пак оцеляването остава най-важното. И чувството за принадлежност – почти наравно с него.
Руски роман за сиропиталище – какво може да създаде по-минорно очакване, особено ако си чел някоя „древна“ книга като „Пренощува облачето златно“ на Анатолий Приставкин. Но „Пушача“ на Мариам Петросян, началото на трилогията „Домът, в който….“, обсипана с награди в Русия, е лека и колоритна книга за деца, които сами създават своята реалност. И които са оставени да бъдат такива, каквито са – или поне в рамките на кастата, в която са попаднали. Домът е строго парцелиран и всички групи имат собствени обозначения, обичаи, възможности и ограничения. Възрастните са сякаш отделно племе, което има малко повече привилегии, но не се отграничават рязко от своите питомци – и взимат, волю или не, участие във всички стълкновения. Домът няма досег с външния свят, Петросян го игнорира напълно и почти не поглежда вън от неговите рамки.
Основното действие следи борбата на едно съвсем обикновено (или не съвсем) момче с прозвище Пушача, което си позволява да се отличи от масата със своите червени маратонки. Това води до остракиране от досегашната му общност и той поема към други части на Дома, където открива какво е вярно и какво не от митологията, която му е втълпена. На втори план едно друго дете се адаптира към Дома в близкото минало, а скоро разбираме, че там предстои да се пролее кръв.
Постепенно двете реалности започват да преливат едно в друга, защото някои от героите са общи, но в различни роли – определено от помощ е таблицата с героите и техните „разпределения“ в края. Идва вятър на промяната в Дома, а в близката болница се случват събития, които проправят пътя към тази промяна. Едно лято идва, едно море зове децата, които уж нямат нищо – но в своя Дом успяват да открият себе си и малко щастие поне. Или откриват, че съдбата им е предначертана от сили, които са отвъд техния контрол – правилата на Дома са неписани, но са по-силни от закон.
„Пушача“ е наглед само въвеждаща част от историята и все пак притежава самостойност и оригиналност, която заслужава четенето. Защото ако сигурно 90% от тийнейджърските романи, писани на английски език, са взаимозаменяеми, с еднакви дилеми, подобни герои и предначертани сюжетни решения, то тази история е различна. И хем е детска, хем е тийнейджърска, хем е за възрастни – тая универсалност, която само добрата литература притежава, която позволява да се чете в различни регистри и да се вадят различни неща от едни и същи думи.
Скоро излиза „Дневникът на чакала“, втората част, и веднага ще се чете.
От същия автор
От същите жанрове
