Както повечето хора, и мен повече ме запленява унищожението и разрухата вместо бавното и трудно съграждане на нещо. Затова от двете възголемички книги на Джаред Даймънд в ръцете ми първо попадна “Колапсът”, която ме изуми с паралелите, които чертаеше със замах между привидно толкова различни цивилизации и култури (така и не успявам да си изясня разликата между двете понятия). Мислех, че като по-късна, тя навярно съдържа немалко от “Пушки, вируси и стомана” и затова е по-стойностна. Бърках. Неслучайно именно Guns, Germs, and Steel получва “Пулицър”. Да, рухването на цивилизациите и изследването на причините за това е свръхинтересно, но да проумееш раждането им и причината за тяхното предопределено величие или изначалната невъзможност за такова – ето това е вече изключително!
Мистерията на генезиса и развитието на цивилизациите е бил винаги налице в ново време – защо само европейската цивилизация успява отведнъж да се устреми напред и да разпростре властта си практически върху цялото земно кълбо, до момента, в който два почти успешни опита за самоубийство не осигуряват на бившата й колония възможност за световна доминация? Защо Африка, Северна и Южна Америка, Азия и Австралия така и не успяват да излъчат цивилизация, която да се противопостави успешно на пушките, вирусите и стоманата на европейците, чак до наши дни, когато нещата очевидно вече се променят по ред други причини? От какво зависи успехът на една цивилизация, захвърляйки религиозните брътвежи и гледайки реално на нещата? Джаред Даймънд рисува убедителна теория, която обяснява всичко това… и разказът му звучи толкова простичко, толкова ясно – почти като Дарвиновата еволюционна теория – пред очите е, но само един я вижда и формулира.
Ето и най-важната схема в книгата, която обяснява защо точно европейците стават властниците на света:
Джаред Даймънд разглежда подробно всеки един от елементите и убедително (поне за мен) показва, че доминацията на европейците е предопределена далеч назад през хилядолетията – самото географско положение и климат я предопределят. Oсовата ориентация изток-запад е от най-голямо значение – нито в Африка, нито в Америките е възможно разпространението на важни видове растения и животни заради рязката смяна на климатичните пояси, а самите подходящи за одомашняване видове по нашите ширини са в пъти повече и по-полезни от всички останали континенти, пак поради географските и биологични фактори.
Да, наличието на растения и животни обуславя технологично превъзходство и мащабни завоевания. Звучи толкова просто, толкова странно… но при прочитането на книгата нещата са обяснени внимателно стъпка по стъпка, като Даймънд “обикаля” (всъщност наистина ги е обиколил 🙂 всички континенти и показва защо там не се развиват мощни цивилизации, способни да осъществят експанзия по чуждите земи. Препрочитах внимателно цели страници и се чудя защо в университета не се изучава историята по този начин, а не с безкрайно изреждане на дати и битки с локално значение. Но явно да се покаже науката интересна и увлекателна не е от особено значение.
Имаше някои неща, които ме изненадаха особено силно, като в това не включвам дори разказа за клавиатурата QWERTY, която целенасочено е направена неудобна за използване.
Още в началото Даймънд твърди, че цивилизацията не започва с мащабните иригационните системи, както пише в учебниците. Според него те се появяват след развитието на централизираното управление, пример за което е именно всеизвестната Месопотамия, където според него производството на храни и селищният живот започват в хълмовете и планините, а после се пренасят в речните долини. Той посочва подобни примери и от териториите на днешните Египет, Мексико, Австралия…
Огромен акцент на книгата е изследването на зловещата мощ на вирусите, които европейците пренасят със себе си. Всъщност именно имунитетът, който имат жителите на нашия континент, добит след векове отглеждане на животни (които ни предават своите вируси), дава огромно преимущество при всички завоевания. Прочутият успех на няколкостотинте испански конкистадори на Писаро срещу инките се дължи не на силата на стомана, конете и “божията воля” (последното е било приемано насериозно по онова време все пак), а на пламналата гражданска война в империята на инките, породена на свой ред от епидемия от вариола, донесена от испански заселници и покосила както императора, така и неговия наследник. Джаред пише: “Вариолата, дребната шарка, грипът, тифът, бубонната чума и други заразни болести, ендемични в Европа, са били ключов фактор при европейските завоевания, тъй като са били гибелни за хората на другите континенти”. Огромната част от населението например на двете Америки измира от епидемии още преди технологичното преимущество да си е казало думата. Не че това оправдава ужасите, които религиозните завоеватели причиняват.
Книгата е просто изключителна и недоумявам защо се забавих толкова с изчитането й, честно. Тя е точно от типа заглавия, които обожавам – огромна, сериозна, смела и интелигентна, остроумна и добре написана, убедителна и светогледопроменяща. Книга, която слагаш на рафта с избрани заглавия, с които се хвалиш. При “Бялата богиня”, да речем (всъщност и двете книги са преведени от един и същ човек – Юлиан Антонов).
От същия автор
От същия жанр
