Всеки от нас очаква събитието, което ще го превърне в истинското му аз или пък ще го възвиси, но то най-често не настъпва и човек забравя или се примирява.
Признавам, харесах си „Пътешественикът“ на Ян Якоб Слауерхоф на последния базар на книгата само по корицата, чудесна работа на Кремена Петрова. Не знаех нищо за автора и чак когато ѝ дойде ред, разбрах, че е издадена през 30-те години на миналия век, когато Европа се тресе от драматичните конвулсии, които ще доведат до Втората световна война. Но това е история за друго място и сякаш за друго време – за далечен Китай, в който още мистиката е водеща, а предстоящите кошмарни десетилетия са непредставими и сякаш невъзможни.
Ирландецът Камерън е сякаш човек без минало, макар че тук-таме холандският класик Слауерхоф дава по малко информация за годините преди – и защо толкова силно мрази морето и иска да влезе колкото може по-навътре в неизбродимия Китай. В началото на романа той е като човек-сянка – броди из улиците, влиза в чужди животи и съществувания, вижда дъното на обществото и общува с богаташи, които духовно обаче са затънали в истинска нищета. Всичко около него изглежда като някаква мрачна приказка, липсва така характерната за историческите романи пикантерия и екзотика.
В опити да намери смисъл – и да намери себе си изобщо, Камерън се оказва част от нещо банално: контрабанда на опиум и оръжие. Хората, с които се събира, са пъстра компания – френски офицер, руски аристократ, избягал от болшевиките, красива китайка и неизбежния възрастен мъдрец, всеки от които си има своите причини да скита из края на света. Но когато попадат в затворен за чужденци град, всичко се променя – тогава романът може да се развива в Средновековието, нищо няма да е различно. Там може да избликне черното злато и да се превърне в черно проклятие, а не богатство. Там може да ги мразят заради всичко, което представляват, и да искат достъп до света чрез невидимите радиовълни, само за да се окаже, че не си заслужава. Китай е обърнат все още само към себе си – и омърсянето с чуждото все още може да бъде наказано от боговете.
„Пътешественикът“ е съзерцателен, на места откровено муден роман, в който различните представи за света се сблъскват и мистиката надделява над реалността. Слауерхоф сякаш изразява изгубената посока на европейците, които търсят мъдрост другаде, но никъде няма отговори на въпросите им.