“Пътешествие по Екватора” – обиколката, която си заслужава

Едно приключенско ревю на Nezzo:

Съвсем спокойно мога да кажа, че това е една от най-интересните книги, които съм чела през живота си. Експедицията, пътуването или както щете го наречете на Майк Хорн по екватора ме караше почти да осъмвам и да се превивам над книгата от умора три нощи подред. Имаше моменти, в които очите ми толкова натежаваха и напълно се затваряха, но просто не можех да спра. Исках да знам, исках да видя, да почувствам края.

Историята е кратка и по-скоро наситена с описания и факти, отколкото напразно бръщолевене. Това те държи непрекъснато, хваща те в силните си ръце и не те пуска до самият край. Имаше много неща в нея, от които си нямам абсолютно понятие. Описанието на лодката и платната, и плаването, въжета и катерене, все неща, от които нищичко не разбирам, но нито за момент не успяха да ме отдалечат от историята, напротив, не мисля, че бих се справила без тях.

Това не е една от първите експедиции на Майк Хорн, разрових се за него и се оказа, че е тип, който е решен да покорява. Но е истина, че точно след тази следват повечето му завоевания, до ден днешен той продължава да прави подвизи. За тях можете да научите на сайта му, който лично за мен е малко неориентиран и едва се справих по отношение на намиране на по-старите му експедиции. Днес дори можете в реално време да виждате къде е той, благодарение на екипът му.

Още по-изумително е това, че в повечето ситуации, с които той се сблъсква, му липсва абсолютно всякакъв опит. Дори когато се среща с картелите на кокаин, успява да се измъкне, а накрая дори печели и подкрепата им, минава през много воюващи страни, където го закрилят държавни глави или войници, но дори и при това положение няколко пъти е арестуван или се сбогува със сериозни пари. Доста пъти се разминава точно на косъм, понякога дори му се налага да престъпва законите, за да оцелее. Непрекъснато му се случват пагубни неща, сякаш всичко е против него, но той ги преодолява с пълната идея, че започнал веднъж, няма друг изход освен смърт.

Мотото на Майк („The impossible exists only until we find a way to make it possible“) го прави абсолютно луд в повечето ситуации. Но благодарение на хората, независимо от раса или принадлежност, той успява. Това, което казва в началото на книгата си е нещо като „мисля да обиколя света: днес ще изляза през предната врата, а след 17 месеца ще се прибера през задната врата на къщата си”.

Шапка му свалям или направо, както обичаше да казва един приятел, „ако можех и глава щях да му сваля”. Такива хора наистина съществуват, и не ги води тренинга или помощта, а вярата им. Вярата им в себе си!

Виж ревю и на другата книга на Майк Хорн – „Покорителят на невъзможното“.