“Пипи Дългото чорапче” е любимата ми детска книжка. “Пътешествия с леля ми” на Греъм Грийн спокойно може да бъде нарочена за продължение на приключенията на порасналата и вече поостаряла Пипи, макар че сигурно авторът би подскочил, ако чуеше това мое мнение.
Пенсионираният банков чиновник Хенри Пулинг е краен домошар и сухар. От всичко на света най-обича гергините си, а погребението на майка си приема като приятно разнообразие в ежедневието. Точно там среща обаче шантавата си седемдесет и пет годишна леля Огъста, която ама хич не се е наживяла. Следва инцидент с една погребална урна, много хашиш и един влюбен в лелята негър, който трябва да спасява кожата си от полицията.
Без да ще, Хенри е въвлечен в пътуване към Истанбул с Ориент експрес. Още в началото установява, че леля му обожава да нарушава законите и си има собствен морален кодекс. Освен това има неизчерпаем запас от изумителни истории, които малко по малко разкриват пред читателя един безкрайно бурен живот, достойно продължение на шеметното детство на героинята на Астрид Линдгрен.
Приключенията следват едно след друго, а в крайна сметка Хенри попада сред дебрите на Южна Америка, където издирва леля си, преоткрила любовта на живота си – един безкрайно съмнителен мафиот. И така, бедният домошар е принуден да срещне куп странни хора и дори да постои в парагвайски затвор след кихавица на грешното място в грешното време…
Книжката е страшно забавна, историите на лелята ще ви разсмеят от сърце. Една от тях например разказва за постановка на “Хамлет”, по време на която актьорът, играещ бащата на принца, наистина е убит пред публиката. Хитрите полицаи обаче са чели Шекспир и не арестуват прекия извършител, а директно актьора, играещ чичото…
От същия автор
От същия жанр
