Мащабно начало на нещо голямо, смазващо голямо. Рошар е суров свят, брулен от ужасяващи бури, които подчиняват всичко на волята си, но и даряващи светлина, улавяна в скъпоценни камъни. На тези бури е подчинено развитието на растителния и на животинския свят, включително живота на разумните и крайно военнолюбиви народи. Това не е “наш” свят – тук познатите нам животински и растителни видове видове са запратени в далечните краища на картите като екзотичен елемент без реално отношение към действието. Сред Рошар всичко е различно, много различно, народи, флора и фауна, еволюирали при много, много тежки условия.
Вместо тях в центъра е противоборството между раси, които никога сякаш няма да намерят път към взаимно разбирателство. Вплетени във войни, те имат един всепоглъщащ стремеж – борбата за Вълшебните мечове и брони – артефакти от древни времена, когато ордените на Сияйните рицари са защитавали обикновените хора, преди мистериозно да решат да си отидат. Броните и мечовете са най-важното нещо в света на Сандерсън – защитата прави боеца почти неуязвим, изключително силен и на практика непобедим, освен от друг човек с подобна броня, а мечовете се материализират от нищото след точно 10 тупвания на сърцето и безмилостно отнемат душите на жертвите.
Магията не е навсякъде, няма и магьосници, които бродят насам-натам и се забъркват в приключения. Ведно с броните и мечовете, тя е концентрирана в Превръщатели – хора, боравещи с т.нар. фибриали, които трансформират материята по най-различен начин – от строеж на готови сгради до превръщане на скъпоценните камъни в храна. Ценността им също е неизмерима, макар и да не може да се сравни с тази на бойните атрибути.
Войната е основното занимание на народите на Рошар. Най-важната в момента на действието се води сред областта Пустинните равнини, където в позиционна битка със собствени правила се бият обединени сили на кралство Алеткар – строго кастово общество, в което светлооките имат цялата власт, а тъмнооките нямат достъп до нея – с паршендите – чудновата раса, чиято кожа представлява здрава броня, а никой не е наясно с истинските измерения на тяхната цивилизация. Битките се водят сред безброй пропасти, в които се въдят гигантски чудовища, криещи в телата си прескъпоценни ядра, които Превръщателите могат да използват. Малко по малко войната се е превърнала в нещо като спортно състезания – отделните човешки армии се борят помежду си за това кой ще убие повече чудовища, а пътем си устройват еднодневни хватки с паршендите, без търсене на генерално сражение или евентуално примирие.
Но стига описание на света – Рошар е толкова пъстър и прекрасен, че за мен лично това е най-прекрасният и чудноват фентъзи свят, в който ме е запращала читателската ми страст. Цялото това удоволствие е гарнирано и с графичното оформление на романа и рисунките, уж на една от героините, които онагледяват земята, на която се бият и умират всички. Описани са много от уникалните животински и растителни видове и това придава изключителна плътност и аромат на романа и действието в него, материализира го буквално до степен на съществуване.
В тази война действието следи двама души. Основният е Каладин, момче, предопределено да стане лечител, който след невиждан подвиг в пограничен конфликт е продаден в робство по причина, която няма да издавам. Неговата одисея е най-тежка – той трябва да оцелее и да съхрани човешкото в себе си. Попаднал сред Пустинните равнини в един от десетте съюзени лагера на Алеткар и при един от най-противните главнокомандващи, той става мостови – най-низшата позиция – хората, които пренасят мостовете, чрез които се прекосяват пропастите до бойното поле. Животът на мостовите се измерва средно буквално в дни, но Каладин успява да оцелее и с неимоверна воля и упоритост започва да променя практиките на носене на мостовете, което ще му донесе както власт сред низшите като нему, така и неполезното внимание на висшестоящите. Каладин се лута между възторга на способността да променя нещата, да вдъхновява хората, и пълното отчаяние от реалността, която е непроменима и задължително смъртоносна. Малко по малко става ясно, че у него се крие тайна с огромно значение, за която самият той не подозира…
Вторият герой сред Пустинните равнини е командващият на една от другите армии – Сиятелният господар Далинар Колин. Силно набожен, той има фикс-идея, че моралът на древните, въплътен в писанието “Пътят на кралете”, е ключът към закучилата се война с паршендите и че митовете за древността всъщност прикриват какво се е случило наистина. Покойният крал, заради чието убийство пламва войната, е негов брат и като чичо на сегашния той е под постоянния прицел на дворцовите интриги. Странните видения за миналото, които започва да получава, започват да разкриват неподозирани истини, но в реалността Далинар трябва да защити себе си и ценностите си, в които никой – дори синовете му – вече не вярва.
И накрая – неизбежното женско присъствие, умножено по две. Млада жена, още момиче, на име Шалан прави всичко по силите си, за да бъде приета за помощничка на прекрасната, дръзка, разумна и нерелигиозна в един доминиран от духовници свят – Ясна Колин, племенница на Далинар и по тази причина опазена от “удоволствията”, които биха й причинили воринистите – религиозните властници. Шалан има огромен интерес към света, към науката и в частност биологията, рисува изумително, но не само това я води при Ясна – семейството на момичето е пред разорение и тя трябва да всяка цена да открадне превръщателния фибриал на еретичката. Очакват я много трудности в това начинание, а проучванията й междувременно започват да разкриват прелюбопитни неща за миналото и настоящето…
Освен тях, един кралеубиец с изумителни умения извършва поредната невъзможна мисия и след това се отдава на изкупление… но неговото абсолютно покорство ще бъде поставено на изпитание от начина, по който господарите му го използват. Кръв, много кръв ще се лее около него…
Между тези герои се движат още десетки важни образи, които взимат живо и жизненоважно участие в действието. То непрестанно прелита между различните гледни точки на героите и малко по малко пред читателя се разкрива цялата чудноватост на Рошар. Темпото на приключията на всеки от героите е много различно – Каладин стремително се бори за живота си ден след ден, Далинар се лута между защита на убежденията и поста си и нуждата от спокойствие за разкриване на древните истини, а Шалан и Ясна прекарват времето си сред прекрасна библиотека, но и там не е хич спокойно.
Философията, която прокарва Сандерсън, е откровено антимилитаристична в един полудял военнообсебен свят, както и набляга силно на въпроса за приемане на човешката същност на Другия, колкото и той да се различава от теб. Различните народи на Рошар имат и чисто физически отлики, а изглеждащата нам абсурдна доминация само въз основа на цвета на очите е хиперболата, която осмива продължаващите да се ширят митове за превъзходство или непълноценност изключително въз основа на цвета на кожата. Едно от свойствата на вълшебните брони и мечове е да променят цвета на очите на притежателите си, правещи и най-презрения парии в светлоок господар. И за тази върховна награда хиляди измират от ръцете на малцината им притежатели…
“Пътят на кралете” е огромно, мащабо начинание, което – вярвам – наистина поставя началото на творба, която ще се помни. Категорично фентъзи събитието на годината!
–
Фентъзи обсебеността ми се задълбочава и мога да направя твърде малко по въпроса – харесва си ми, а аз обичам да угаждам на читателския си мерак. “Пътят на кралете” твърдо е моят абсолютен фаворит сред всички прочетени фентъзита в живота ми, като до него се доближава само трилогията “Първият закон” на Джо Абъркромби(състояща се от “Гласът на острието”, “Преди да увиснат на въжето” и “Последният довод на кралете”), но унищожително прекрасното оформление, което са направили “Арт Лайн”, наклонява везните в тяхна полза. Зад тях бих наредил Патрик Ротфус с “Името на вятъра” и двете части на “Страхът на мъдреца”, чакам с нетърпение и следващите части. Добър потенциал има и “Защитения” на Питър В. Брет с великолепно владения от нощни демони свят, но тепърва ще се види. Пък някой ден ще се захвана и с многотомниците…
