Да, знам, че заглавието звучи привлекателно, но истината е по-различна. Северните народи правят странни неща във всяка област и литературата не остава по-назад (това се отнася и за “Глад” на Хамсун).
“Пътят на змията” е една мрачна и тежка история, която няма да допадне всекиму, на мен самият никак. Бедно семейство живее в пълна нищета, а над тях тегне ежегодната аренда, която трябва да се изплати на господаря на земята. Първо той, а после и синът му въвеждат взимането на дължимото чрез преспиване с майката, а после и с една от дъщерите на семейството. Синът гледа безпомощно на тези изстъпления, но в крайна сметка се намесва по много кървав начин.
Не ми се пише повече за тази книга, така и така е тъничка. Неприятна, зловеща, мразовита история, разказана с пестеливи и остри думи, все пак трябва да се отдаде дължимото на силния превод. Сред книгата няма слънце, почти няма смях и веселие. Има само болка и тежест.