Не знам защо всичко, което казват за тази книга е толкова важно. Сякаш тя е пресъздала света или го е построила наново, а всъщност не, тя го е разрушила безскрупулно, както много вярват, че ще се случи.
Много пепел, много мрак и мъка. Глад и страх, покрити с одяла, смъртта е навсякъде. Тя е само смътно желание, но вечно желание.
Първото, което направо ме ужаси в тази книга беше, че кориците й и началните страници са запълнени от коментари за самата нея. Прекалено горделиво и излишно, оставяйки впечатлението, че книгата е боклук. После всичко в нея е странно, тя е толкова накъсана, не е просто обикновена книга, в която текстът се лее глава след глава. Тук всичко е на кратки абзаци и кратки диалози, трудно се свиква, ако не си чел Пратчет.
Но донякъде всички те са били прави, всички критици и любители. Това е една уникална книга, уникална по своему. Не така блестяща или перфектна, както ни се иска да бъде някоя наградена книга, а просто неочаквана и това неочакване крие чара й.
Маккарти поставя края на света, открива ни Пътят по прашната земя, пълна с мръсна вода, пепел и трупове. Никой не казва какво се е случило, никой не казва как се е случило. „Часовниците спряха в 1:17”. Няма лоши и няма добри сред хората, покрити с маски и противогази, с проядени зъби и засъхнали парчета човешко месо по тях. Няма милост и няма опрощение, няма време за преценка. Убиваш и не можеш да съжаляваш. Дните не са вечност, еднакво сиви, няма слънце, а вечер е просто мрак. Непрогледен пъклен мрак. И студ.
Всички глупави човешки грешки и проблеми са изчезнали. Вече няма значение кой ден е, кой час е. Всички са мъртви, всички те, важно е само да оцелееш малко повече. Това е всичко, което имаш. Можеш да си позволиш, това което иначе никога не би си позволил.
Просто трябва да отвориш очите си и да прочетеш тази книга, без никакви очаквания, без никакви надежди. Всичко ще дойде по-късно, когато заспиш и сънуваш изгореният град с пепел навсякъде и трупове наполовина в простора, попаднали в разтопеният асфалт и останали там завинаги.
Само един поглед напред, ако оцелееш, когато всички останали не са.
От същия автор
От същия жанр
