31 октомври вечерта, когато най-ужасяващото са клетвите, които се сипят срещу Хелуин онлайн, е перфектната вечер да пиша за нещо хорърно. Сборникът „Пясъчния човек“ обещава точно това: „разкази на ужаса“ е изтипосано на предната корица, но още в началото се налага да направя уточнението, че далеч не всички творби в него са страховити. Например „Разказ с призрак“ на Марк Твен и „Кентървилският призрак“ на Оскар Уайлд са изключително забавни и духовити по твърдо неплашещ начин, което не отнема удоволствието от тях, разбира се.
Но иначе компанията като цяло е доста по-фокусирана върху тъмната страна на всичко зримо и незримо. В сборника са събрани разкази на Е. Т. А. Хофман, Уошингтън Ървинг, Евгений Баратински, Вилхелм Хауф (ех, как обичам тая му приказка: „Корабът на призраците“), Едгар Алън По (как без него и „Черният котарак“), Шеридан ле Фаню (като опозиция навярно с разказа „Бялата котка“), Хенри Джеймс, Брам Стокър с дракулова притурка, Лафкадио Хърн, М. Р. Джеймс, Хърбърт Уелс, Александър Грин, Хенри Кейн, а за десерт и самият Крал Кинг с познатия от някой от многобройните му издавани у нас сборници разказ „Движещият се пръст“, който ме е плашил преди твърде много години вече.
„Пясъчния човек“ е добра компания не само за празник, свързван със страхотии, но и изобщо за всички тъмни студени нощи, в които вятърът фучи навън. Интересът към мрачното и свръхестественото винаги е пламтял като свещ у големите творци и фантазията им е преброждала светове зрими и незрими. И просто трябва да ги следваме с желание да повярваме – поне за малко, докато книгата е в ръцете ни.
