Вторият том на „Рама“ превръща фантастичната сага във фамилна драма

Първият том на „Рама“ си беше повече от чудесен – класическа фантастика, преливаща от въображение, обрати и напрегнати моменти, оставяща умело и някои загадки неразплетени – както си е редно при сблъсък с чужд разум. Затова и двете продължения, сбрани в един том – „Градината на Рама“ и „Рама се разкрива“ – обещаваха още повече удоволствие. Обаче не стана така, както го мислех. Не че удоволствието липсваше – просто добрата фантастика е омешана необратимо с протяжно развиваща се семейна драма, подходяща за някой викториански дом или роман от руски/френски класик, не от Артър Кларк и Джентри Лий.

„Градината на Рама“ проследява приключенията на тримата космонавти, които бяха „отвлечени“ от втория космически кораб, който напуска Слънчевата система веднага след безуспешния опит на земляните да го унищожат с ядрен удар. Напускайки орбитата на нашата звезда, „Рама II“ се устремява към новата си дестинация, а земляните трябва да намерят начин да се устроят в една странна, враждебна среда.
Пословичната приспособимост на човешката раса си казва думата – дори и в една абсурдна и неразбираема обстановка тримата – тъмнокожата Никол и двамата антагонисти като характери Ричард и Майкъл – успяват да оцелеят и дори да намерят начин да комуникират с разума, направляващ „Рама“. По време на продължилото години пътуване броят на хората на борда на гигантският цилиндър се увеличава доста, текат и няколко любовни драми, но не искам да задълбавам в това. В края на пътуването много, много неща стават ясни от гледна точка на мисиите на двата рамиански кораба…

„Рама се разкрива…“ е много, много по-интересна от първата част – „Рама III“ поема към Слънчевата система с цел да вземе на борда си повече хора, които са нужни за… тайна, няма да издавам чак толкова от сюжета, трябва да го откриете сами. На кораба са част от „отвлечените“ с първия кораб и те имат мисия както да спомогнат за усядането и престоя на новите жители на извънземния кораб, така и да покажат, че човечеството заслужава контакта с чуждите цивилизации. Е, нещата се развиват в точно обратна посока – властта в земното селище е взета от криминални елементи, условията за живот се влошават необратимо, а изконната агресивност води дори до война с други видове, живеещи в „Рама III“.

На този кошмарен фон продължава да се развива и трагичната семейна драма, свързана с Никол и останалите от предния курс, но това е като филма „Титаник“ – сериозно ли ще ме интересува съдбата на тия двама влюбени льохмани на фона на величавата трагедия, развиваща се около тях – еми не, изобщо.

Хилядата страници на този том спокойно могат да се намалят наполовина, елиминирайки безкрайни диалози и лутаници на част от героите, но нейсе – Кларк и Лий определено се целят по-високо от обикновената взривна космическа опера, но именно това разводняване чрез усложняване на междуличностните отношения на героите за мен лично е недостатък, не предимство – ако искам драма, ще взема книга като „Сянката на вятъра“ и „Шантарам“, егати, но там пък не очаквам извънземни същества и непознати технологии, нали така?

Но нека сложим нещата в перспектива – няма как да прочетеш първия том и да не продължиш към останалите. Поне аз не съм способен да оставя някоя интересна серия, дори и да съм наясно, че продълженията издишат – с такова упорство успях да преборя „Дюн“-овете, но пък не ми се наложи в света на Ендър, да речем, където всяка книга си беше чудесна посвоему.

Вторият том на „Рама“ си има силните моменти, които си личат – дори поставянето на хора в абсурдната обстановка на извънземен кораб не може да ги накара да забравят инстинктите си да излъчват лидери, за да бъдат доволно стадо под тяхното властване. Дори и нормалното естествено лидерство, което имат Никол и останалите „старорамианци“ продължава от ден до пладне, а властта, която „се търкаля по улиците“, ако мога да цитирам Ленин, е лесно сграбчена от безскрупулни изроди, които няма да се спрат пред нищо, за да се укрепят на върха на пирамидата. Да, може би не целият човешки народ има милитаристична обсесия, но масата е винаги готова да последва лидерът, който има такава и представя достатъчно добре злината на Другите. Доказателства – те не са нужни. Чуждото е зло, точка.

Следващата седмица ще гледам да напиша ревю и за четирите Одисеи на Кларк, те са генерално по-къси и сбрани в един том, но пък като цяло ми допаднаха повече от Рамианската сага.