Такам, времето неумолимо изтече, отнасяйки със себе си хубавите почивни дни, които дори вече ми се струват мираж след ударното начало на новата година.
На 23 декември обявих, че започвам да чета и анотирам 20 книги и си поставих краен срок до днес. Още тогава бях наясно, че няма как да се справя с всички, но все пак си позволих да се надявам. Няколко бурни празнични вечери и скорошното започване на работата и университета осуетиха намеренията ми за по-сериозно четене и в крайна сметка не успях да се справя със списъка.
В крайна сметка прочетох 15 заглавия.
Непрочетени останаха историята на ЦРУ, “Голите и мъртвите” на Норман Мейлър, “Капитализмът – непознатият идеал” на Ранд, “Доброжелателните” на Лител, но в следващите седмици ще поправя това.
Накрая искам да напиша няколко думи вън от олимпиадата.
За съжаление никой не пожела да се включи в четенето. Наистина ми се ще да публикувам и чужди текстове за книги в блога, но за момента не срещам желание за това. Разбира се, радващо е, че има ред страхотни блогъри, чиито писания чета с удоволствие – вижте ги и вие през списъка с блогове в дъното на страницата. Те вършат страхотна работа и съм щастлив, че имам такива колеги.
С тъга отбелязвам, че последните анотации са далеч по-малко посетени от по-ранните такива. Не вярвам проблемът да е в авторите и книгите, сигурно е в мен – може би не успявам да напиша хубави текстове или пък не ви е интересно да четете анотация на нова книга почти всеки ден… Сигурно досажда(м).
Проблемът е, че ако не пускам анотация всеки ден, ми се натрупват. Да, чета книги доста бързо, както написах преди малко на една приятелка в мейл – изпитвам вечен стремеж да чета още и още, защото има хиляди книги, които ме чакат занапред, а освен тях има и живот да се живее. Все пак се надявам да почна скоро втора работа, пък и идва сесия и след нея писане на дипломна работа – неминуемо ще започна да пиша по-рядко в блоговете.
Но стига. Продължавам напред, комуто трябвам – тук съм, с книга в ръка!
