След едноседмичното затъване в „Ритъмът на войната“ имах нужда да избягам в някаква противоположност, а какво по от късите, ударни и забавни разкази на Реймънд Чандлър? Всъщност от него съм чел единствено сборниците „Неприятностите са моят бизнес“ и „Зъл вятър“, но открих няколко събрани томчета с разкази, по точно том 2, 3 и 5, та се заех с първия споменат.
Пет ударни истории, в които главните герои може да носят различни имена, но са неразличими като характери – злополучни и често подложени на издевателства, преди да триумфират въз основа на остър ум, малко късмет и неумолим стремеж към справедливост. Разказите са „Перлите създават главоболия“, в която един наниз ценности сменя притежателя си, а по повика на своята драгоценна приятелка Уолтър Гейдж трябва да ги открие, без да се пропие, което хич не е лесно с неочаквания съюзник, който намира за целта. „Кралят в жълто“ (пряка референция към класическата творба на Робърт У. Чеймбърс) се върти около убийството на инатлив музикант, а хотелското ченге Стийв Грейс трябва да се оправи и с нежните хищници, които се навъртат около му. „В планината всичко е спокойно“ насочва към времето на писане на тези разкази, намесени са нацисти и фалшиви пари, а няма как и да няма няколко трупа около им. „Мъжът, който обичаше кучета“ ми бе познат от предишния сборник, който бях чел, добра история си е, а за десерт бе „Питайте момичето“, където един огромен бивш затворник търси своята бивша приятелка, а частният детектив Кармади пърха около му в желание да ограничи щетите, доколкото е възможно.
Ами няма какво да се каже повече – събраните в този том разкази са до един чисто, бързо, пряко удоволствие, висш пилотаж в криминалния жанр и патината върху им само ги облагородява. Идеални за четене след дебела книга, след тънка книга, след трудна и лека книга, изобщо винаги. Трябва да си намеря и другите томове.