Още проблеми за героите на Чандлър

   Като ми се съберат десетина дни да не пиша в блога, значи яко съм го закъсал в работата – и така си беше, струпаха се тон коректури, които изискаха пълното ми внимание и четенето за удоволствие не просто мина на заден план, то просто изчезна, откакто шофирам до офиса, вече не чета по трилър на два дни само в тролея, за съжаление. Та при първа възможност да се пооткача от работното четене (не е приключило, ама вече просто не можех само онака) хванах и третия сборник със събрани разкази на Реймънд Чандлър, след като „Пълна колекция разкази. Том 2“ толкова ми хареса.

  Какво има в този том… Първият разказ е „Испанска кръв“, описваща наглед политическо убийство на амбициозен нов играч, като в бъркотията са намесени и неговите преки опоненти, и красиви жени. Следва „Завесата“, в която мафиот, живописно описан като „грубоват красавец с очи на крава“, е преследван и трябва да се измъкне от бъркотия, в която са пак замесени едри клечки и красиви момичета, както и едно откачено хлапе с точен мерник, а едни наемни убийци си получават заслуженото. В „Изстрели в „Сирано“ познатият Тед Кармади трябва да помогне на красиво момиче, гадже на боксьор, когото притискат да участва в уговорен мач, а работата се оказва далеч по-сложна и дебела. „Ще те чакам“ е кратка хотелска история, в която едно момиче чака едно момче, но между тях се е проснала пропастта на времето и вече натрупани грехове. „Дръзко убийство“ следва изпитаната изнудваческа схема, а наемното ченге Джон Далмас трябва да разбере кой е убил неговият клиент, докато бегло го маскира като самоубийство. А последната история, „Моливът“, започва като един предишен, с мафиот, молещ за помощ да избяга от своите досегашни колеги, но сюжетът се юрва в много различна посока, включваща дегизирани наемни убийци, грешна жертва и много обрати.

  Мисля, че ми липсваше истинска концентрация, докато четях тия разкази, твърде много други неща са ми на главата, и дори за петдесетина страници време Чандлър ме объркваше тук-таме с изобилието от герои и сложни престъпни връзки между тях. Но пък те и разказите си приличат – героите почти през цялото време носят пистолети в ръка, че и ги използват, всички пият здраво и после шофират безпроблемно, а обикновено тези, които търсят помощ, се оказват виновни. И все пак приятно прекарано време.