След втори и трети том не е точно логично да скоча на пети направо, но какво да се прави… Докато четях петата част на „Пълна колекция разкази“, си мислех как всички те биха изглеждала чудесно в един голям том от 700-800 страници, надявам се да бъде преиздадена и в този вид. Реймънд Чандлър отново ме забавлява за няколко часа с четирите творби, събрани тук, ето и няколко думи за всяка.
„Изнудвачите не стрелят“ забърква класически за автора коктейл – корав мъжкар, фатална мадама и неколцина лоши, които да бъдат убити, докато се вихри кървава драма около компрометираното минало на красавицата. „Бронзовата врата“ ме изненада с фантастичния си елемент, малко почит към викторианския хорър, но в по-модерно одеяние в история за невероятна възможност човек да се отърве безнаказано от всички, които го дразнят. „Емфието на професор Бинго“ продължава с тази посока с известен реверанс към Хърбърт Уелс и един чудодеен прах, който прави човек невидим – и дава възможност да се извърши перфектното престъпление. „Английско лято“, доста по-късен разказ на автора и различен от типичните за него, описва престъпление и избегнато наказание, гарнирани със страст, както си е редно.
Не виждам причина да не съм лаконичен – допадна ми, че Чандлър не прибързва и развива спокойно простичките теми на своите истории, дава свобода и живот на своите герои, позволява им да грешат колкото си щат, за да могат да получат прошката на читателя и за най-страшните си деяния, след като е проследен техният генезис. Ще гледам да си намеря и останалите две томчета, пък дано наистина се появят и в едно пълно издание, стига да могат да се уредят правата за такова.
