“Егати мешаницата”. Това ми се въртеше през цялото време в главата, докато четях този сборник. Някога наистина си купувах (или изтеглях) “Капитал”, но Light определено беше най-маловажната част от него със снобарския си стил и хвалебствия на клубен лайфстайл и разни съмнителни ъндърграунд “знаменитости”, което никога не ми е било по вкуса. Защо се зачетох в книгата ли? Защото като всеки се изкуших по няколкото познати имена на корицата, естествено.
Е, не става така. Разказите са толкова хаотични, че са просто невъзможни за приятно четене поред. Ако някой има нерви да чете по разказ на ден, ок. Аз нямам. Изчетох си книгата, накефих се на няколкото добри разказа, препсувах малко повечето скапани, претенциозни, снобарски и псевдонатуралистични такива и толкова. Ама сериозно ли е супер як разказа за гигантското римско лайно?! Е, не е.
Два разказа заслужават изрично споменаване – „Дар“ и Ясен Атанасов и П. Г. Кънев и “Маестрото”. Да, да, да. Заради това.
По-дълго и положително ревю има в “Аз чета”, макар че и там има сходен извод за мешаната салата.
