Покрай дипломната работа, която е в апогея си, съм се затрупал с куп тънки и дебели, а като цяло и сериозни книги. Тъй като не искам да ви затрупвам само с техните анотации, днес ще разнообразя с писание за това, с което си почивам след сериозно четиво – купища кратки разкази на Христо Пощаков (вижте в Уики повече инфо за него), които чета на е-четеца (да, звучи тъпо) си, на който още не мога да се нарадвам.
Отдавна се каня на тези разкази, свалени вкупом от любимия ми сайт chitanka.info, но идеята да ги чета на компютърния екран така и не ме привлече. Сега проблемът е решен и за няколко дни минах тридесетина разказа.
Какво да кажа – стабилна, класическа фантастика, с доста приятни хумористични елементи и нерядко приятно изненадваш край. Разбира се, има и не чак толкова добри попадения, но няма да се съглася с колегата Алвин, който в това си писание громи разказите на Пощаков.
За момента ще отлича “Дългият път към ада”, “Една секунда по-късно, една секунда по-рано”, “Флейта от времето на Монтесума”, “Големият шанс”, “Иван и изродите”, “Контакт Х”(задължително!), “Най-страшният звяр” и други.
Винаги съм обичал късите разкази и се радвам, че намерих нов и приятен автор в този жанр.
Набират се и други кандидати, след като три разказа на Алек Попов – а именно “Метаболитните хора”, “Вагинаторът” и “Случаят Анюта”, по-скоро ме разочароваха (изключвам донякъде последния). Надявам се да ми препоръчате нещо 🙂
От същия жанр
