Този младеж – Александър Шпатов, вече ви го нахвалих обилно. Че и интервю му направих, излезе наскоро в “Аз чета”. И все пак смятам, че няма да е лошо да попиша и за предните му книги. Още повече, че именно за “*Разкази под линия” преди неопределено време подхвърлих на любимата ми колежка Ива с думите: “Аз книга с прасе на корицата няма да чета”. Щото съм глупак понякога, знам си го.
“*Разкази под линия” (преведена и на немски!) е изключително добра сплав от готини разкази, няколко от които в редактиран вид са поместени сред строгата месечна подредба на “Календар с разкази”. Но това е пренебрежимо на фона на забавните чудесии, които Шпатов реди една след друга. Какви чудесии ли? Ами чудесни, какви?
Ето, един човек дарява кръв всекиму; друг се материализира от женската фантазия (ех, тая фантазия, така е трудна борбата с нея); една маймунка властва над столично задръстване (то на маймуни сме в тях, ама нейсе); страхотен разказ за Суперконтрольора и Супергратисчията (мой личен фаворит); един безкрайно завързан мач на претъпкания национален стадион; после за няколко последователни мача през няколко години и промяната у един фен; за чужоземните български ресторанти; среща със себеподобен по мрачна холандска (майната на това “нидерландска”) уличка; за едно приключенско скъсване и нескъсване; най-дивия купон от ремонтен тип; за следбалното недоумение, особено актуално при тия диви крясъци по улиците в момента и още, и още…
Сашо Шпатов е име, което ще чувате често за напред и за мен ще бъде удоволствие да ви го препоръчвам пак и пак, убеден съм!
От същия автор
От същия жанр
