Корица: Гергана Грънчарова, мека.

Година на изданието: май 2021 г.

Страници: 256

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Да пиеме за тва, че никогиж никой не е допущил даже да ни нарече нормални ора, сега не го допуща и никогиж нема да го допущи.

Ozone.bg
Ozone.bg

   Тече си времето – още помня как четях „Северозападен романь“ на ръкопис и се смеех и дивех на колоритната реч на героите на Стоян Николов-Торлака, а сетне дойдоха и продълженията „Автономията????“ и „Май ше ни бъде…“, че и други книги се заредиха. А в ръцете ми сега е „Разкази за маса“, деветата книга на тоя безподобен сътвер, която е побрала чудесни разкази за село Диви дол с неговите неподражаеми жители, които сам Торлака описва така: „Ни за добро, ни за лошо никой не мое да ги бие. Чияти, проклети, шашави на колибарски петли, ама верни, открити, чисти, смели. Пияници, ама неуморни на работа, разпоретини, ама завидни въртокъщници. Изчезващ вид. Здравио смисъл на тоа сбръкан свет.“ И допълва защо е кръстил така сборника:

Оти на маса се не приказва като у парламенто. На маса секи зима думата, прекъсва другио, лъже, изфръга се, фали се, оплаква се… Нема ни ред, ни закон. Кой каво му е на душа, кой кво му е на срце, това му е и на уста. Такива са разказите на маса и за маса.

    Много чудати герои ще срещнете тук, с имена и прозвища в рима, в които прозира „тънкио усет къде изкуство, култура и поетика“ на местните,  а преживелиците им са трагикомични до сълзи. Тук са четиримата приятели като канари – Весо Потресо, Силвиян Навияко, Гьоко Мечоко и Игнат Иличо (по Мирослав, не Владимир), които тръгват да си купуват оръжие и свършват с як кютек. Насреща иде Олимпи Неспасяемио, който „сака плъна амнистеа и тва е“, докато плаши, че ще се хвърли от камбанарията на църквата, а по-късно ще научим и какво става, като опитва да се научи да работи и да шляка там, дето си трябва. Борбата с една лисица обединява крехките сили на вдовиците Ристина и Веска, нищо, че ги дели половинвековна непрестанна вражда. А в най-големите бели ще се забъркат пишман бракониерите Спиро Шебеко и Недко Глуйо, а от глупостите им най-много ще си изпати местния полицай Сашку Милиционерчету.

   Тъжната драма на Райко Даскало ще позволи на читателя да осъзнае драмата на интелигента сред безпросветните жители на Диви дол, на когото много му се иска, но му не стиска. Ще научите защо диводолчаните най-обичат мезе с месо от смок и как никоя власт не може да им го отнеме. Станчо Ребеката ще тръгне по криви пътища в опита да направи сексуална револуция у село, дето и истинска няма никакъв шанс. А закъде без любимия ни Братан Чворо, „къде беше известен като безбрежен темерутин у тва общество, у което темерутщината беше най-нормалното състоянее на духо“ – той трябва да спасява кожичките на няколко съселяни, откраднали не каквото трябва от не който трябва (тоя разказ не е за ора със слаби сърца и слабост към убавио алкохол). А за десерт ще разберете и тъжната съдба на галактическия пътешественик Тумбак Пепиев, който по лошо стечение от целата галактика се забива баш у най-затънтената ѝ дупка – а именно село Диви дол.

  Сами виждате – в „Разкази за маса“ ще поемете отново из дебрите на Северозападналия край, за да преоткриете хората, които са носители на изконните български ценности – и тия с положителен, и тия с отрицателен знак. Срещите им  със съвременния свят няма как да минават безконфликтно – то срещите помежду им нема как да минат кротко също, и Торлака ни прави свидетели на бурната среща между непоклатимия здрав разум и смайващото до тъпота упорство на местните жители в опит да бъдат поцивилизовани. Е, там е така.