Оригинално заглавие: Рассказы о Родине, 2010.

Преводач: Васил Велчев

Корица: Живко Петров, мека.

Година на изданието: май 2017 г.

Страници: 272

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

– …Русия не може да се разбере с разум… 
– В Русия може само да се вярва – прекръсти се Президентът.

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!

    Дмитрий Глуховски е дяволски умен и смел писател. Защото ако четете внимателно трилогията „Метро 2033“„Метро 2034“ и „Метро 2035“, отвъд кошмара на постапокалиптичния свят се простира явна сатира на тоталитарната действителност и противоборстващите течения в руската държава. „Бъдеще“ пък с противоположен сюжет на небивал разцвет на човечеството като бройка, но отново носеше кристално чисти послания за самозабравения елит срещу обезправените маси. И ако някой не е разбрал правилно какво казва писателят, идва един от най-добрите политическо-сатирични сборници, които някога съм чел – „Разкази за Родината“. Умелата комбинация между хумористична фантастика и политическа сатира са за мен без аналог в издаваните у нас книги (може би само „Тръбата“ на Анатолий Крим може да се мери) – така се прави политическа критика чрез средство за забавление, всеки разказ е превърната в текст карикатура на част от руската реалност. Изобретателността на сюжетите и тяхната безпощадност са доказателството, че той е патриот. И че това, което вижда в родината си, не бива да продължава вечно.

  3NAfO91eTpEEN4zyMxIpylmZk9CsM8Сюжетите… е, те заслужават да бъдат маркирани поне бегло. Началото е с „From Hell“, в който един учен открива… ада. Това му откритие обаче му донася само проблеми, защото „Газпром“ са го изпреварили. „Това е положението“ пренася на поредния огромен строеж в Москва, където таджики се трудят неуморно за жълти стотинки, оковани в безброй правила и забрани, а и сякаш някаква прокоба е надвиснала над мястото. „Протеза“ проследява последния писък във възможностите за богаташи – имплантиране на силициеви мозъци с богат избор от пакети с информация. „Панспермия“ е най-абсурдният разказ в сборника – от едно пиянство на борда на Международната космическа станция се стига до зачеването на живот на една планета в близост до звездата Тау Кит… без майтап. „Преди безветрието“ отразява ненавременния край на кариерата на един водещ, който обаче се ориентира правилно откъде духат ветровете на промяната (от които в огромни балони се улавя паричен конденз) – борба в кал за политически опоненти пред екзалтираната публика..

 22310432   „Добро дело“ за мен е най-добрият разказ в сборника – той отвежда в живота на един полицай, който може да е бил в Чечня, но се страхува от жена си… и когато разкрива сериозна корупционна далавера, разбира, че нещата са по-сложни от очакваното. Толкова сложни, че са направо извънземно невъзможни. „Централните новини“ се нарежда точно зад него – насред Москва се приземява НЛО, новина, която може да промени кариерата на един журналист, който е на правилното място в правилното време. Но за какво идват пришълците? „Utopia“ пък  е раказ за мечтата на един замогнал се руснак-дерибей да посети Париж – и осъщестяването на тази грижливо закътана в бронираното му сърце мечта.

  22606444„Явление“ описва тъжния живот на Катя от маслобойния комбинат, която започва да Го сънува и разбира, че най-сетне ѝ се случва така мечтаната любов. Но не само тя Го обича. А къде забравихме класическите руски пияници – е, те са в разказа „На дъното“, който разкрива и защо руската евтина водка е най-опасната водка на света, който я владее, може да контролира всички. Следва „Deus ex Machina“, в който един от управляващите губи избори – и след тази безпрецедентна драма повежда война с машините, които подменят правото на народа да бъде демократично направляван в правилната посока.

   „Разкази за Родината“ завършва с два убийствено добри разказа, които оставят вкус за дълго – в „От друг свят“ руските политици се евакуират към родната си планета заради заплаха от астероид, а в „Преди и след“ Третата световна война идва и си отива, а обикновените руснаци така и не разбират за това, защото нищо реално не се променя – ни към добро, ни към лошо.

  Дмитрий Глуховски е язвителен, прям и дори циничен на места в своя сборник. Едновременно с това разказите му са пропити с тъга и безсилие – дори там, където смехът е неизбежен. Героите му са на двата полюса – от самия Президент (и съПрезидента му, който му пазеше топло мястото за известно време) до обикновени хора, които дирят как да оцелеят и да просперират в общество, което толерира всичко друго, но не и честността и здравата работа. Политика, политика и пак политика – тя трябва да бъде винаги осмивана и обругавана, когато е в ръцете на тунеядци и алчняци. А паралелите с родната действителност… е, тях сами ще си ги начертаете.