Жанр: Драма

Издателство:

Автор: Наталия Мешчанинова

Оригинално заглавие: Рассказы, 2017.

Преводач: Нева Мичева

Корица: Люба Халева, мека.

Година на изданието: август 2021 г.

Страници: 124

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Ozone.bg

Да не човъркаме раните,
да не обсъждаме,
да не помним,
да не се докосваме до страшното,
да не дърпаме дявола за опашката,
да не вадим мечове.

   Навярно щях да пропусна тази книга, но за щастие имаше кой да ми я тикне в ръцете на щанда на „Жанет 45“ (благодаря, Краси) и да ме застави да я прочета. Защото в тия стотина и нещо страници може и да няма точно разкази, но има много живот. Живот различен, абсурден, често страховит, смразяващ и разкъсващ сърцето така, както думите на едно пораснало дете без детство само могат. Особено като още в началото прочетеш саморазголващите думи на Наталия Мешчанинова: „В мига, в който оповестиш тайните си, те изведнъж стават не чак толкова големи в теб… Човек трябва да се разкрива пред света… Аз след това спрях да сънувам кошмари.“

38201991._SY475_   Точно с тези кошмари започва тази книга. Странни, непонятни, нередни дори за младо момиче, което расте там някъде си, наглед живот като всеки друг, но всъщност нещастен посвоему. Момиче, чийто бунт пронизва цялата книга, около която всички са лоша компания, която не може да се спаси от навлеците, които майка ѝ кани гостоприемно да я сграбчат дори в дома ѝ, което пише дневник (като Лора Палмър, нали…), но в който си измисля различен живот, което изнамира за себе си смъртоносна болест и стоически позволява на майка си да плати много пари на шарлатанка, за да я „излекува“, която позволява да бъде настройвана срещу избягалия си баща – само за да разбере, че татко трябва да каже другиму. Което става свидетел на изкласяването на лошата кръв на голямата си сестра, осиновена дъщеря на молдовска циганка, чиито провинения стават поводи за безкрайни крамоли, а появата на Олег, никому ненужния Олег, съвсем вмрачава картинката. Момичето, което намира безброй поводи да си намисля желание и още едно желание, и още едно желание… и то е нейният пастрок да умре, по възможност от нейната ръка.

Майка каза, че единствената ѝ мечта е да заживее на място, за което никой от роднините ни не знае, за да си умре там на спокойствие…

 56824559._SY475_  Тези „Разкази“ са колкото леки за четене, толкова трудни за преглъщане, литературно очищение и смело разголване на една поругана душа, която само иска да обича майка си така, както я е обичала някога, преди всичкото. И докато се четат тези кратки, бързи и едновременно безкрайни и болезнени като гноясала рана страници се сещах и за трилогията “Домът, в който…“ на на Мириам Петросян, и за „Стъкленият замък“ на Джанет Уолс, макар че как бледнеят преживелиците на последните пред толкова руското страдание, което препълва до удавяне кладенеца на спомените. Книга за четене точно през есента, защото е за нескончаема тежина, тук няма лято, няма море, а само една мизерна рекичка, книга, в която всичко хубаво е ерзац, такива са дори ножовете, които са безобидни резбарски длета: „специални, къси, широки, могат само да те клъвнат на милиметър-два. С тях най-много да прережеш вена или гърло.“