Вчера откраднах от библиотеката на съквартиранта книжле с разкази на Джеръм К. Джеръм, озаглавена „Наемателят от третия етаж“ по името на първия текст. Досега не бях чел нищо от него, но останах очарован – великолепен стил с лек хумор, който просто грабва неудържимо от първата страница. Мисля, че спокойно може да се мери с хумора на Оскар Уайлд.
Разказите са 6 и във всеки от тях има фантастичен или приказен елемент според вкуса ви – в „Наемателят от третия етаж“ се описва един забутан пансион, в който всички се мразят. Там пристига нов обитаващ, който с благия си характер и фантастично доверие, което внушава, успява да превърне всички в по-добри хора. И те откриват наново радостта от живота, която доскоро са си доставяли с дребни крамоли помежду си.
„Шегата на философа“ разказва за три двойки, които на средна възраст са разочаровани от брака си и всеки от тях мечтае да бъде с нечии друг партньор. Те получават шанса да се върнат 20 години назад със знанието какво ще се случи и възможност още тогава да се съберат с човека, който ще поискат по-късно. Оказва се обаче, че дори и фактът, че знаят, че няма да обичат човека до себе си след 20 години, не може да загаси любовта, която са изпитвали тогава.
„Душата на Никола Снидерс или скъперникът от Зандам“ е най-интересният разказ според мен. Действащите лица са 4 – дъртият и алчен Николас, тотален мизантроп, неговата дружка – вдовицата Тоеласт, която му е лика-прилика, чистачката му Кристина – чиста и невинна девойка, която се обича с Ян, млад моряк. Да, но Николас хич не иска да дава прислужницата си на младежа от чиста злоба. Появява се възможност да смени душата си с тази на Ян. И става весело – дъртакът се влюбва в Кристина, а морякът започва да задиря вдовицата заради парите й. Великолепно!
„Мисис Конър си играе с късмета“ е великолепна сатира за жена, която все мрънка, че мъжът й не е мъж – не пие, не я бие, тих, мил и добър е. Докато една нощ той не се натаралянква до козирката, строява я набързо и тя осъзнава какво нещо е искала досега…
В „Цената на добротата“ един неприятен свещеник прави постъпки да напусне градчето, в което служи, защото се мразят взаимно с местните. От чиста куртоазия няколко семейства изказват съжаление, че той си заминава и от дума на дума свещеникът наистина хваща вяра, че е харесван и за ужас на жителите решава да остане…
„Любовта на Улрих Небендал“ е странен разказ, приличен на писание на Йовков. Споменатият мъж се разкъсва между всички моми в селото си – обича ги всичките и затова не може да се реши да се ожени за никоя. Дори отива на война, но и там не намира спокойствие, докато зла съдба не надвисва над цялото село и той най-накрая разбира кое обича най-много…
Разказах за всичките, за да видите какви прости фабули могат да станат необикновени разкази само с малка промяна на гледната точка – и Джеръм наистина е вложил страхотен хумор в разказването им. Книжката си заслужава вниманието, а и ме амбицира да намеря и други негови писания.
