Ето и още един откъс от книгата на Бернар Пиво„Професия читател“.
„Възпроизвеждат ли се книгите помежду си? Да, разбира се. Как иначе да обясните присъствието на непознати за вас произведения в забравените купчини или в стенните долапи, мракът в които благоприятства нахалниците? Кой не е откривал в дома си стара книга, чието заглавие и авторът не предизвикват никакъв спомен? Единственото обяснение е, че книгите се възпроизвеждат.
Как, кога, в каква форма, чрез какви хитрости? Затворени по същността си, с изключение на илюстрираните еротични книги, книгите притежават голяма дискретност. Признавам, никога не съм успявал да ги заловя в съвкупление. Така че хипотезите ми трябва да бъдат приемани с резерва, макар да вярвам, че основанията ми са сериозни.
Според мен на думи, на изречения, на абзаци, дори на цели книги им е дошло до гуша да принадлежат към книга, която не им харесва или където се чувстват излишни и грубо използвани. Тогава решават да изберат свободата и да напуснат томчето… Най-храбрите решават, индивидуално или групово, да офейкат. И когато, придружени от недоволниците от други книги, станат достатъчно многобройни, за да създадат нова книга, където съществуването им би било по-добро, мястото – по-приятно, а смисълът – по-убедителен, те не се колебаят да извършат това, като овладяват процесите на самосътворението, чието протичане аз не познавам. Уви, до този момент не разполагам с достатъчно убедителни резултати!
От казанато дотук можем да направим извода, че колкото повече посредствени и безполезни книги има в една библиотека или в една книжарница, толкова рисковете за възпроизвеждането нарастват. И напротив , шедьоврите, от които думите отказват да отделят, са без потомство… Количеството на книгите е обратнопропорционално на тяхното качество…”
От същия автор
От същия жанр
