В крайна сметка всичко започва с очаквания – и за продължението на „Фирмата“ на Джон Гришам, един от най-иконичните трилъри, писани някога, няма как да няма високи очаквания. „Размяната“ е така мечтаното връщане в живота на Мич Макдиър, някога млад и амбициозен адвокат, който приема твърде хубава оферта, за да се окаже в истински капан, в който животът му се оказва под заплаха. И няма как да няма очакване това да е рунд втори – и в крайна сметка фирмата, онази дяволска организация, свързана с мафията, да се е завърнала, за да му поиска сметка за неговото предателство.
Откриваме Мич години по-късно, разположен на по-видимо от очакваното място – за човек, който е отмъкнал милиони от мафията и е вкарал в затвора техни верни сътрудници, той не се крие особено. С много труд се е издигнал близо до върна на друга юридическа фирма, която се е разпростряла по целия свят и се счита за най-добрата в сложните дела, водени на международно ниво, което си има и съответната баснословна цена. Мич и жена му Аби са подредили живота така, както го мечтаеха в началото на първата книга, и само рядко се сещат за драматичните събития, при които избягаха от Мемфис. А Гришам милостиво ни предоставя носталгичен епизод, в който Мич най-сетне се завръща там и се изправя срещу някои призраци от миналото.
Но истинската история е другаде. Като съдружник в тази огромна фирма, Макдиър може и трябва да поема задачи, които не са му по вкуса. Които понякога са напълно противоположни – от това да защитава про боно осъдени на смърт до не твърде безопасната мисия да иде в Либия, за да се запознае със случай, при който турска строителна компания съди Кадафи за неизпълнени ангажименти по договор. И точно при това наглед обезопасено пътуване неговата помощничка Джована, красива, образована и дъщеря на друг големец от фирмата, е отвлечена и е поискан огромен откуп за освобождаването ѝ. И основната част от книгата е посветена на диренето на парите за откупа и начините, по които да се разбере какво точно се е случило в Либия, докато едно след друго мъртви тела не вдигат залозите. А за Мич предстои ново разочарование – и тази фирма ще го предаде, но по различен начин. А на прицел са и той самият, и семейството му – нещо, което той добре познава от едно време.
И пак се връщам до очакванията. Те са нещо субективно и разбирам защо не трябва да ги има, но си тежат на везната и не мога да променя това: през цялото време очаквах тази заложническа драма да се разшири с поява на лица от миналото на Мич и наглед успешното му измъкване от хватката на мафията да се окаже само временно. Дали това се случва, няма да ви кажа, не е редно, но в крайна сметка Джон Гришам не ме впечатли с „Размяната“, макар да отчитам, че писането му е на обичайното си ниво, действието е стремително и задкулисния свят на една голяма адвокатска кантора, наглед безгранично богата и могъща, е описан интригуващо.
