Гришам. Хич не искам да се превръщам в един от онези отдадени фенове, които (както при Кинг) въздишат по старите времена и намират кусури във всичко ново. Но така ми се иска книга, която е от ранга на „Ударът“, която толкова силно ме впечатли – или пък „Братята“. Преди тях пък прочетох „Остров Камино“, която пък е съвсем лека категория. „Разплата“ е по-добра от нея, но краят ми увисна лошо, очаквах едното разкритие, но Гришам отиде една стъпка напред, което ми се стори излишно. Но все пак това е американският юг, там всичко е лично и цветът на кожата може да е причина за всяка чудовищност.
Сюжетът се завързва доволно интригуващо – в една най-спокойна сутрин в края на 1946 г. ветеран от Втората световна война просто се качва на колата си, отива в църквата си и застрелва свещеника, когото всички харесват и уважават. Пийт Банинг е местният герой, но това няма как да му се размине – скоро е арестуван, а отказът му да обясни деянието си хвърля всички в почуда. Той е богат – но предвидливо е приписал своите притежания на децата си, за да ги опази от съдебни преследвания от близките на пастора. Започва се мрачен съдебен процес, който очаквах да е в сърцевината на книгата, да премине през драматични обрати и в крайна сметка наяве да излязат жестоки тайни, които да го оневинят – е, не би, тук Гришам не се е плъзнал в лесна посока. Банинг е екзекутиран, това няма да ви го спестя, защото това събитие всъщност наистина завързва книгата и я насочва по предначертания път.
Децата на Банинг са тези, които се оказват в небрано памуково поле. За броени години богатата им фамилия се разпада – майка им е в лудница още преди баща им да откачи и да убие човек, а сега и безскрупулен тип се присламчва до вдовицата на пастора и я насърчава да започне дело, с което да им отнеме кажи-речи всичко. Млади и неопитни, те трябва и да се справят с болката, и да запазят поне нещо от земята, която техните предци са притежавали поколения наред. А най-страшното е, че трябва да разберат защо за кратко губят и майка си, и баща си.
„Разплата“ е роман за традициите и приемствеността – за бавната като плъзгането на ледник промяна в американския юг и за неотмиращите расистки настроения. Роман не толкова за съдебни битки, колкото за битки в душите на хората – за войната и как тя наранява и участващите в нея, и тези далеч от фронта, които не винаги са силни и отдадени, както се очаква. Според мен това е и роман срещу смъртното наказание като институция, която слага точка там, където би могло да има запетайка и развой в друга посока. Добра или лоша – защото има и по-лошо от края понякога.
