През тая година имах възможност да наваксвам с куп книги, трупани през годините, и сред фантастиката се отличи една – „Вариант 13“ на Ричард Морган, сурова трилърова фантастика за едно доста вероятно и мрачно бъдеще. В същата вселена се развива и „Разреден въздух“, само дето действието е на Марс – там, откъдето в първата книга само долитаха отгласи от човешката колонизация на Червената планета. Във фантастиките от едно време разпръскването на човечеството из Слънчевата система често бе описвано като геройски подвиг, в който всички народи дават своя величав принос. В света на Морган това се случва по хищните правила на корпоративната алчност, конкурирана само от милитаристичната агресивност.
Действието отново се води стремително около доминиращ генетично променен мъж, който спи по няколко месеца в годината, но пък събуди ли се… леле-мале. Хакан Вейл е конструиран и обучен за ликвидатор – хиберниран убиец, който да поеме нещата в свой ръце, ако на кораб в космоса има проблем, примерно някой се опита да го отмъкне. Още от първия миг на своето събуждане той е готов и гори да извършва крайни действия. В гените му е заложена основната повеля – да спаси кораба на всяка цена. А сега корабът, който трябва да спасява, е Марс. А тъкмо се е събудил…
Червената планета прилича на тази от филма „Зов за завръщане“ – опасно, корумпирано, насилническо място, където всеки оцелява, както може, а степента на продажността нараства с израстването в йерархията. Само дето удобните за всички далавери на едро и дребно в крайна сметка са привлекли достатъчно внимание, за да бъде изпратена инспекция от Земята. Която никак не е приета радушно, особено от гласовитите защитници на марсианската независимост от мащехата. Вейл се оказва забъркан в големи бели, след като изпълнява поръчка за китайската мафия, която се е позиционирала в самостоятелен кратер, но иска да завоюва влияние в столицата Бредбъри. Освободен е по изключение, за да защитава землянка, изпратена да разследва прочутата лотария, която разиграва безбожно скъпите билети за полет до Земята. И която скоро е отвлечена, а някой се опитва да го убие с нищо по-малко от демонтирана корабна ракета. А тепърва ще става само по-кърваво и предателско.
„Разреден въздух“ е чудесно градиращ брутален трилър, който хармонично се вписва с фантастичния фон на човешката експанзия от близкото бъдеще, за която научаваме по нещо от разхвърляни податки из текста. Навсякъде тя е свързана с борба за власт, преврати, корпоративни игри и намеси на армията, където нещата се закучат. Нищо, което не можем да преценим като напълно вероятно, изхождайки от досегашната история на синята планета. Ричард Морган не си поплюва, единствено тези свръхчовеци, които използва за герои, малко ме дразнят, твърде удобно „умирай трудно“ типове са. А и безотказното желание на всички жени да спят с тях в един момент идва в повече. Но все пак това е пренебрежимо на общия фон удоволствие от достатъчен на брой страници.