Жанр: Приключенски, Фентъзи

Издателство:

Автор: Антон Фотев

Корица: Людмил Колев, Димитриос Аксиотис-Мичо, мека.

Година на изданието: януари 2014 г.

Страници: 320

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Поръчай с безплатна доставка.
Поръчай с безплатна доставка.

 След като толкова харесах „Приказка за физици, магьосници и дракон“, бях длъжен да видя и другите  победители от конкурса на „MBG Books“, особено след като и Божидар Грозданов с „Новопокръстени звезди“ ме надъха да дам шанс на нашите автори. „Разторг“ на Антон Фотев си я бях сложил в купчината „рискови“, не си падам по класическото епично фентъзи с магии, мечове, елфи и прочие, но не може вечно да се четат само сигурни книги. Започнах я – и нямаше спиране, макар в началото определено да имах проблеми с прекомерното количество многоточия и удивителни, определено малко по-смела редакторска намеса би изчистила тия грапавинки.

   Историята обаче си заслужава заради смесването между класически фентъзи мотиви и българската народна митология – на няколко нива тече противопоставянето между един социопатичен господар – Горян Мъката, домогнал се до трона чрез обилно проливане на роднинска кръв, и неговия роб Разторг, пречупен още като дете и превърнат в смъртоносно чудовище (напомня на Сандор Клегейн от „Игра на тронове“). Отношенията между тези равностойни по сила и характер герои пронизват цялата книга, те са вплетени в съревнование, основано на чест, клетви и постоянна взаимна заплаха.

    Разделяйки ги, Фотев ги запраща по два различни пътя към една цел – войнствена хубавица, която по стар обичай подлага мераклиите да я вземат за жена на сложни изпитания. Приключения ги очакват, като действието ту минава през познати ситуации, ту поема по различни пътища. Елфи, таласъми, зли същества, пробудени след дълбок сън – двамата антагонисти трябва да преодолеят всичко, за да опознаят най-важното – себе си. И ако Горян Мъката трябва да се бори и с една красива, нечакана и ненужна му любов (много силно описана сюжетна линия), то Разторг трябва като Спартак да пречупи робското в главата си. А в края… там се опасявах, че младият автор ще се изкуши да завърши по изпитан начин, но ме изненада чудесно.

   „Разторг“ безспорно си има трески за дялкане, Антон Фотев няма нужда да му бъде спестявано това, но като цяло резултатът е добър и ми хареса. Силната корица и интересното заглавие са добър плюс за книгата, определено грабват вниманието с лекота. Любопитно ми е дали ще бъде продължена тази история, или авторът ще поеме в нови посоки.