Миналата година на панаира във Франкфурт „Desert God“ на Уилбър Смит бе един от основните акценти – през лятото ще можем да го четем и на български под заглавието „Пустинният бог“ в превод на Елена Павлова. Досега не бях чел нищо от Смит, затова и седнах да прочета първата част от египетската поредица – „Речният бог“, издадена в два тома през далечната 1994 г. (какво клише е това с „далечната“, егати). Макар да са сумарно над 700 странции, тя се чете бързо и с лекота, особено първата част е направо чисто удоволствие; виж, във втората по едно време действието замира като пустиня по палещите лъчи на слънцето (още едно клише, да има!), а после се втурва така стремително напред, че докато сваря да се нагодя, и то битката свърши.
„Речният бог“ се развива около 1700 години преди новата ера, по време на инвазията на хиксосите, азиатски племена, които подчиняват Древен Египет благодарение на по-добрата си военна технология, а именно бойни колесници и по-добри лъкове (и си спомням с носталгия как проф. Делев в първи курс разпалено ни описваше тия времена). Действието тече през очите на колоритния Таита, роб на красивата Лострис, дъщеря на корумпиран и много, много зъл висш египетски сановник. Както скоро установих, Таита е нищо по-малко от нещо средно между Леонардо да Винчи, Стив Джобс и Нютон – Уилбър Смит е успял да го опише по едновременно сериозен и пародиен начин, което буди към него положително чувство (като това, което изпитваме към малкия негодник Тирион Ланистър). Та Таита е многознайко-скопец, който изпитва невъзможна за осъществяване страст по най-прекрасната египетска девойка, която пък е влюбена (споделено, как иначе) в красавеца Танус, син на низвергнат големец. Последният притежава всички физически и нравствени качества, които може да си представите, и може да стане голяма работа, ако голямата му уста и скучният му абсолютен морал не го прецакваха непрестанно, разбира се.
Без да преразказвам излишно – подозирам, че мнозина са чели книгата, едно време се е продала в солидни количества, – двамата влюбени не могат да се вземат, фараонът (безволев и лесен за манипулация) си харесва Лострис като потенциална майка на жадуваната мъжка рожба, а Таита трябва да лавира между нейната луда страст по Танус, ламтежа за власт и богатства на баща ѝ и стремежа си към лично оцеляване, което е застрашено почти през цялото време. Насред тия неописуемо сърцераздирателни драми хиксосите нахлуват, разгромява египетската армия и фараонският двор бяга нагоре по Нил, за да гарантира оцеляването на династията. В това бягство нещата се заплитат допълнително, докато, напредвайки по великата река, египтяните не преоткриват, че има и други цивилизации освен тяхната, които могат както да ги доунищожат, така и да им помогнат да си върнат властта.
Имах един генерален проблем с „Речният бог“ и това бяха идеализираните герои – и Лострис, и Танус са въплъщение на абсолютните физически и нравствени ценности, което може и да се харесва на хора, които дирят отмора в книгите, но мен лично ме дразни. Напълно разбирам, че този тип герои са винаги на почит, те не предлагат тежки морални дилеми и умствено напрежение, но все пак поне малко катран в кацата с меда не би дошъл зле, мисля си. От друга страна, Таита си е тарикат от класа и ми допада как безцеремонно се приспособява към обстоятелствата, макар да е мекушав в ключови моменти (което дава възможност на лошите да поживеят още малко и да създадат интрига за още стотина страници, разбира се). Стилът на Уилбър Смит обаче е нещото, заради което книгата си струва – лек, стремителен, умерено пиперлив, с малко на брой анахронизми, които са по-скоро вмъкнати за забава, не като случайни грешки.
Както казах и по-горе, първата част на книгата ми допадна повече, там е описана добре египетската цивилизация, достиженията ѝ, както и религиозните отклонения, които мътят умовете и на бедни, и на богати – както е в наши дни, никаква разлика. Ако се абстрахираме от претенциите на Таита да е изобретил почти всичко, можем да се възхитим на наистина великолепните постижения на египтяните, които далеч не се ограничават в построяването на пирамидите и сфинкса.
Скоро ще прочета и „Седмият папирус“, да видим как ще продължат приключенията на Таита, този чаровен наглец.