Изумително. Една проста дума, бегло обхващаща това великолепие, което досега избягвах заради пустия ми скептицизъм към всичко, свързано с джуджета (Толкин, теб виня!). Е, грешах. И съм щастлив, че на панаира легендарният художник Петър Станимиров ми разписа тази първа част, а скоро ще се видя и с гранд дамата на българските фантастика и фентъзи Елена Павлова, за да получа и нейния драгоценен подпис като автор на текста.
„Рейнско злато“ е първата част от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, базирана на либретото на операта на Рихард Вагнер. Елена сръчно и с много талант и майсторлък е оплела четивен и забавен текст, а Станимиров е сътворил своята магия с великолепни илюстрации, в които детайлни скици се редуват с наляти с топли цветове феерии. Тук са боговете, горди в своята вечна младост, поддържана с ябълките на Фрея. Тук са джуджетата-нибелунги, оковани в магията на пръстен, изкован от откраднатото с измама от техния крал Рейнско злато. Тук са най-сетне и великаните, които са построили дворец по заръка на боговете и искат своята плата. И всичко това е оплетено в нишките на съдбата, която предизвестява началото на залеза на боговете…
А самата книга чест прави на издателство „Кибеа“. Хартията, твърдите корици, безукорните цветове и изпипания текст – всичко това в комбинация прави тази поредица, от която са излезли три от четири предвидени книги, един от най-достойните и прекрасни проекти, които съм виждал реализирани у нас. Дори, признавам, си се чудя на акъла как не обръщах повече внимание, но наистина тоя мой антагонизъм към епичното фентъзи ми изигра лош номер. Защото „Рейнско злато“ си има всичките му там класически елементи, но историята, позната доволно от вероятно най-популярната създавана някога опера, е хубава, топла и интересна. Вълнува ме идеята да ида да я видя и чуя както трябва, дано ми се случи това преживяване.
Силно препоръчвам „Рейнско злато“ за коледен подарък, направете си малко удоволствие с една различна приказка. Ще видите отгласи от други творби, ще усетите как се вплитат митове в историята и обратно, как човекът е създавал боговете по свой образ и подобие, и как ги е пращал да се борят със собствените му слабости и страхове. И е преоткривал себе си, докато си е представял различни селения и техните чудати обитатели.
