Представете си мащабен роман, който някак успява да съчетае два изключителни други – „Свещени игри“ на Викрам Чандра с цялата безкрайна Индия в себе си, и разположената в този район в близкото бъдеще „Момиче на пружина“ на Паоло Бачигалупи. Още повече че в ръцете на автор от ранга на Иън Макдоналд може да се очаква както оригинален подход, така и разточително въображение – и това лесно може да бъде доказано дори само с „Дервишката къща“, която пък проследява близкото бъдеще на Турция, и „Луна. Новолуние“, началото на чудесна фантастика в духа на златните години на жанра. Но „Река на боговете“ стои отличително, а може би трябва да намесим и Дан Симънс с неговата „Песента на Кали“, де да знам.
Дори не знам откъде да подхвана. Макдоналд е съградил едно оплетено кълбо от истории, които не можеш да подръпваш отделно, всички са навързани една за друга и често можеш да ги сбъркаш с кълбо змии – протегнеш ли невнимателно ръка, ще те ухапят. В неговото бъдеще Индия се е разпаднала на съперничещи си територии, които се борят по различен начин с климатичните промени и враждуват помежду си. Технологията се е развила, особено изкуствените интелекти, но зомбирането на народа със сапунки продължава, дори се е качило на още едно ниво – сега в най-важната от тях играят именно дигитални създания, които на всичкото отгоре имат бурен социален живот вън от сериала си и хората следят с притаен дъх и тази бляскава страна на абсурда.
Хората обаче са си хора – но не всички. Генното инженерство се е развило и много родители избират да бърничкат из генома на децата си, като ги правят по-умни, здрави и живеещи много по-дълго – на цената на изглеждането им като деца дори като възрастни. Други в образец за кошмар на пазител на традиционните ценности се отказват от половата си принадлежност, пренареждат нервните си връзки и се превръщат в причудливи същества, обект и на възхищение, и на смайваща омраза. Разбира се, вярата в пантеона индийски богове си живее родом с всичките промени – и няма как да не се опълчва постоянно на развитието, а винаги ще има амбициозни политици, които да яхнат популистките вълни.
Сюжетът наистина не може да бъде описан накратко. В общи линии фокусът е върху надпреварата между човешкия мозък и изкуствените интелекти от най-високо поколение, които теоретично са забранени от закона, но податки за тяхното съществуване започват да се трупат от самото начало. Същевременно в Космоса американците намират нещо, което ги изправя на нокти (малко тип „Сфера“ на Крайтън) и се втурват да търсят определени хора със знания в областта на дигиталната еволюция, които не държат особено да им сътрудничат. Но в този високотехнологичен микс Макдоналд намесва и много емоционални драми на обикновени хора, които се оказват преплетени в цялата грандиозна завръзка, която кулминира в нищо по-малко от тежка политическа криза, война и революция. И допир до други вселени, който се оказва опасен за цялата планета. И всичко това разпростряно на над 700 страници, изпълнени с колоритната Индия, която в близкото бъдеще не е по-понятна от сегашната.
Изрично трябва да се отбележи чудовищно добрия превод на Комата, заслужава поне номинация за всяка преводаческа награда у нас, ако журитата не бяха винаги от снобските среди, които игнорират съзнателно жанровата литература (една номинация помня, за превода на „Слепоглед“ на Питър Уотс, дело на Елена Павлова, така и си остана бяла лястовица).
„Река на боговете“ е изключително постижение, което се намира по средата между мащабна фантастика и чиста прогностика, която разиграва сценарии за близкото бъдеще, които са по-вероятни от разработките на разните му там тинк-танкове. Също като „Водосрез“ на споменатия вече Бачигалупи, тя създава мащабна картина на свят, в който едва ли искаме да живеем, но май ще ни се наложи.
От същия автор
От същия жанр
