Аз просто исках да съществувам, да напредвам с възможно най-голям риск в състояние на чувствен възторг.
Художникът и пътешественик Димитър Кръстев ми бе непознат до излизането на тази книга – част от българската армия по време на Втората световна война, той емигрира в САЩ след нея и изгражда различен живот на творец, допълнен с вълнуващи пътешествия, които запечатва не само в картините си, но и в книги. „Реката на свещената маймуна“ е неговият завладяващ разказ и за борбата му със себе си и с дивата природа в джунглите на Мексико, и за приобщваването му към едно тайнствено племе, чийто образи рисува и фотографира. Отминалите шейсетина години от този му подвиг навярно и предопределят, че този свят е вече изчезнал – затова и тази книга е прозорец към нещо ценно, което сме изгубили.
Посещението на чуждо, откъснато от света място беше до голяма степен самонаблюдение. Човек никога не знае в какво вярва и от какво се страхува, докато не се наложи да разчита на вътрешното си чувство.
В кратката си книга Кръстев описва с много топлота живота и обичаите на племето лакандони, чиито портрети и снимки са представени в обширното цветно приложение. Той прекарва много време с тези считани за преки потомци на маите – не само за да спечели доверието им да му позират, но и с искрено възхищение от начина им на живот. Те го обучават как да живее в джунглата, как да се прехранва (основно отстрелване на пуйки и безкраен списък ядивни по различен начин растения), как да се пази от постоянната опасност от змии… спасяват му и живота неведнъж. Но истинската сърцевина на книгата са реките, по които плава – и основно Усумасинта. Тя се проточва на над 1000 изключително сложни за плаване километри и Димитър Кръстев все още е единственият човек, който я е преплавал цялата. Разбира се, не без помощта на двамина местни помощници, на чиято помощ той отдава признание. Трудностите и изпитанията, през които минават, са епични, а за мен лично постоянната опасност от алигаторите и змиите ме втрещяваше.
Кръстев отделя внимание и на селцата и градчетата край реките, където спира, на техните колоритни жители. Няма как да не спомена срещата му с един подозрителен германец, избягал след войната в пущинака, и сам Кръстев признава, че не е сигурен дали е бил военнопрестъпник или просто идеалист. Това, че има седем непобликувани романа, за мен го обозначава еднозначно в едната категория, но няма да ви кажа коя 🙂
„Реката на свещената маймуна“ е от онези приключенски книги, които толкова обичах като дете – и си спомних защо. Не само защото е изпълнена с мистиката на руините на майската цивилизация, с много различни от нас хора със своите вярвания (макар че и там християнската индоктринация е пуснала силни корени), не само защото описва с такава страст неимоверните трудности… но и защото показва как един човек може да се предизвика до краен предел по най-простата причина – да открие себе си. И колко струва. Димитър Кръстев е българин, чието име си заслужава да запомним, и бих се радвал да разгледам изложба с негови творби, малкото на брой в книгата показват, че художественият и литературният му талант са в хармония.
От същите жанрове
