Дългото чакане приключи благополучно – българските фенове бяха на равна нога със световните загрижени, че Скот Линч няма да продължи висшия пилотаж, който демонстрира в „Лъжите на Локи Ламора„ и „Червени морета под червени небета“, а след 2013 г. пък очакването „Републиката на крадците“ да излезе на български само се трупаше. За щастие „Рива“ преиздадоха и първите две части с нова визия, така че всеки фентъзи маниак може да се зарови в мрачната магия, която струи от писането на тоя иначе безобиден на пръв поглед младеж.
Няма да лъжа, започнах „Републиката…“ с опасение – едно на ръка, как се е отразила голямата (и драматична) пауза на Линч, както и не съм голям фен на разделянето на книга на трима преводачи, прийом, който обикновено се прилага при новите романи на Кинг. Разбира се, уважавам решението на колегите, знам какви са реалностите и просто се радвам, че имаме книгата по един или друг начин – не съм дирил изрично разминавания, нито съм се напъвал да изсмуквам от пръстите промяна в стила на превода или нещо подобно. Аз вярвам в добрата история, която талантливият автор иска и може да ми разкаже – всичко останало е второстепенно за мен. А Линч е доказал, че може да разказва.
Книгата тече, както доста често се случва във фентъзитата в последните години, на две основни нива. В едната проследяваме как Локи Ламора и Джийн отчаяно се опитват да рестартират след погрома в края на „Червени морета…“, а в другата, ретроспективната, най-сетне научаваме историята на голямата и трагично объркана любов между Ламора и Сабета, която така тежко му се отразява в бъдното. Да си призная, историята в миналото малко ми беше излишно поразтеглена, а и самата театралност на цялото действие бе премного бутафорна, но все пак Линч си знае работата и гарнира действието с достатъчно кръв, сложни планове, проблеми и драми, за да задържа вниманието.
Основното действие е в Картейн, столицата на вързомаговете, това тайнствено досега място, което се оказва не много по-различно от Камор – интриги, политика, заговори, убийства, всичко по много, само с невидимото присъствие на вързомаговете, които закрилят града и възпират от крайности. Всемогъщите магьосници дори си правят удоволствието да поддържат фасадна демокрация, покрай което именно им трябва тая троица – Локи и Джийн срещу Сабета, поставени едни срещу други, с цел да спечелят едни избори. Разбира се, тия избори не са някакъв си там незначителен вот, а най-важното събитие за града, което предрешава посоката за години наред – и тройката крадци имат за задача да направят чудеса, за да надделее тяхната страна, а изправени едни срещу други, това никак не е лесно. Започват се едни сложни комбинации, пътем една любов лъкатуши от нов пламък до пълно смразяване – ясно ви е, че тия над 700 страници са запълнени с типичните за Линч шеметни кроежи и контракроежи.
Краят оправдава дължината на двете линии в „Републиката на крадците“ – Линч подлъгва читателя с обичайния финес, внушава му колко важно е това и това, че другото и третото са неизбежни… и после, тряс, дърпа килимчето изпод краката. Няма как и думичка да ви кажа, но ми допадна, че с този край създаде изцяло ново поле за развитие на романа, пък дали ще поеме по него, не знам. Ще почакаме, ще видим. Трябва да се отбележи, че в тази част Линч е още по-циничен и прям, героите му хич не се церемонят с езика и това е живителна доза реализъм спрямо толкова много други книги.
Силно се надявам трилогията да заживее нов живот и продажбите да оправдаят пускането и на четвъртата част, след като (няма ако!) бъде написана някой ден. Знам как стоят нещата с тия поредици и особено при тая дължина на всеки от романите – разходите са огромни и не всеки би си хвърлил парите на вятъра само от фенщина. Форумите са пълни с вопли за продължаване на поредици с по 300-500 фена – и знам, че колкото и да е гадно за тях, това няма как да се случи. Вярвам, че „Джентълмените копелета“ ще събере много повече почитатели и следващият роман няма да е риск, а ще е нетърпеливо и за издателя събитие, както беше с „Танц с дракони“ на Дж. Р. Р. Мартин например 🙂
Добро ревю за книгата има в „Shadowdance“.
От същия автор
От същия жанр
