Толкова любимият Ю Несбьо, за мен най-добрият трилъров автор в света, този път се явява в малко по-различно амплоа – вместо поредният мащабен роман за Хари Хуле получаваме „Ревност и други истории“, криминален сборник, в който относително познати като идеи сюжети са разработени с типичното за него умение да вади на показ най-тъмните кътчета на човешката душа. Ето накратко за какво иде реч в разказите, макар че ни най-малко няма да се опитвам да ви убедя да ги прочетете – всеки, който е чел негови книги, ще го направи така или иначе.
„Лондон“ бе интересно начало – в него се развива идеята как човек може да наеме убиец за самия себе си, който в определен срок да извърши услугата, а през цялото време в главата ми се въртеше един фантастичен разказ, който четох като дете, в който хората се наемаха да се преследват едни други, а една жена бе избрала по-особена и много ефективна тактика; двете истории имаха сходна арка и в крайна сметка този на Несбьо не ме изненада. Разказът, който дава име на сборника, се развива на гръцки остров, намесени са красива жена и близнаци, а както винаги при наличието на такива, смяната на самоличностите е предвидима част от сюжета, тук интересен бе катераческият фон. „Опашката“ е кратък и ударен разказ за това как трябва да се наказва наглостта. „Боклук“ пък е история за смъртоносната сила на ревността, която може да се открие навсякъде, дори край кофите за боклук. „Самопризнание“ е за хитро скроено отмъщение, при което вината трябва да бъде поета от някой друг, тази история бе най-интересна определено. „Од“ проследява как един писател достига висините на славата чрез отказа си да я преследва – и последствията от това, които включват заровен труп, разбира се. „Обицата“ пък се върти около намерен накит в таксиметрова кола, който води до поредица от събития с непредсказуем край.
Както си е декларирано отнапред, всички разкази (без един) в сборника се въртят около темата за ревността и как, от една страна, опустошава сърцето, но от друга, събужда креативността, която – поне на хартия – забавлява с подходите към отмъщение за причинената болка. Ю Несбьо показва, че е майстор в занаята, като не мога да кажа, че разказите блестят особено на фона на романите му, но са добре конструирани, особено по-дългите, имат интересни и добре обрисувани герои. Чисто сюжетно идеите са познати, но в крайна сметка след стотици криминалета и трилъри човек трудно може да бъде изненадан с нещо – няма нищо ново под слънцето, както гласят древните думи, а ревността е звяр, който обитава човека от зората на писаната история и митовете, които свидетелстват доволно за това до какви крайности може да доведе хората.
