Жанр: Фантастика

Издателство:

Автор: Бернар Вербер

Оригинално заглавие: La révolution des fourmis, 1996.

Преводач: Красимир Петров

Корица: Стефан Касъров, мека.

Година на изданието: 2014

Страници: 592

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

   Минаха се точно шест години – през март 2010 г. прочетох „Мравките“ и „Денят на мравките“, толкова време се търкулна, толкова неща се случиха. Бях отписал изцяло „Революцията на мравките“, но „Колибри“ все пак достойно довършиха поредицата, за което заслужават адмирации, наясно съм колко скъпо удоволствие е този 600-страничен тон. И все пак Бернар Вербер си заслужава не само заради тази трилогия, но и заради другата, дето малко ѝ изпуснах края – „Танатонавтите“, „Империята на ангелите“, „Ние, боговете“ и другите.

128671  „Революцията на мравките“ тече отново по две линии – в човешкия и в мравешкия свят. И на двете нива революции се вихрят, развиват се успоредно и в края, очаквано, се преплитат. В човешкия свят едно момиче с любов към музиката – Жюли, губи свой близък и докато потъва в своята болка, се оказва част от група неудачници, които градят свой собствен свят. Свързвайки се с тях, Жюли се променя, разперва криле, и открива мощта на гласа си, който може да увлича хората – превръща се в мравешка кралица. И вдига хипи революция, която реално е слабото място на книгата – Вербер изцяло зарязва реалистичността на писането си, която е иначе толкова характерна за всичките му романи. За броени часове той тика героите си към налудничава еволюция в икономически план, показва ги като гении, които за миг се отърсват от пашкулите си, развиват идеите си, градят успешни бизнеси с мравешка насоченост и какво ли още не, докато пътем съграждат идеалистично общество в рамките на един лицей. Добре, че все пак се осъзнава и поема в доста по-очаквана посока, когато тяхната сърцеслабителна революция среща съпротива.

  10124455 При мравките една от тях, героиня от втория том, се завръща с безценни знания за Пръстите, т.е. човеците. Тя почти е разгадала човешката цивилизация и е убедена, че между мравките и хората може да има ползотворен съюз, но за целта трябва да се върне в столицата Бел-О-Кан. А това се оказва приключение, по време на което трябва да промени себе си изцяло, за да оцелее. Пътем тя може да даде начало и на огромна промяна за мравешката цивилизация, която обаче може и да я унищожи. А в столицата я очакват големи изненади. Тук си мисля, че Вербер можеше да е по-събран, защото продължаващото подробно описание на мравешкия свят след стотиците страници от първите два тома звучи като стара песен на стар глас.

  Разбира се, не бива да забравяме и многото забавни цитати от „Енциклопедията за относително и абсолютно знание“ на ентомолога Едмон Уелс, чрез които Вербер както показва многостранната си ерудиция, така и разчупва историята и ѝ и задава тон. В третата част обаче вече и това вече звучеше малко като развалена плоча.

   „Революцията на мравките“ е приличен, но далеч от блестящ завършек на сагата. Отчасти тя е технологично остаряла – просто 1996 г. беше твърде далеч и много от нещата, част от нашето ежедневие, не съществуват още дори на концептуално ниво, макар интернет да има важна роля. Книгата все пак достатъчно ясно поставя въпроса какво е ценното при хората и дали едно връщане към природата би било полезно. Вербер дава недвусмислен положителен отговор, съгласуван с обширна критика към цивилизацията, но от гледна точка на мравките, и същевременно пропуска твърде много неща, с които човечеството се е сблъскало по еволюционния си път, преодоляло е и заради които се намира на мястото, където е – с поглед към Космоса. Фантастиката на Вербер има чар именно в надникването през очите на друг разум, макар безспорно неизбежната антропоморфизация да прави това надникване всъщност гледане в огледало.

  Прекрасно ревю на книгата има при Lammoth, също и в „Книжен Петър“ и „Taanstafl“.

Поръчай с безплатна доставка.
Поръчай с безплатна доставка.