– Какво точно е това?
– Може да се нарече прапрадядото на всички рибарски истории.
Макар да съм дунавско чадо, досегът ми с риболов е бил само спорадичен. Но няма как да не оценя размаха, с който Джон Ланган го използва, за да изгради мрачнопривлекателна метафора, която надниква и в бездната на извечните човешки страхове, и в съвременното разбиране за болката, загубата и възможността за изкупление.
Началото на „Рибарят“ е измамно простичко – история за двама мъже, загубили най-близките си, които се опитват да продължат напред в свят, който е загубил смисъл. Риболовът е това, което ги сближава, но пак той е това, което ще ги раздели. Двамината търсят утехата на хобито си, но страданието е прекалено силно и не минава. Точно тогава чуват една легенда, която е истинската сърцевина на книгата.
История, развила се преди около век при съграждането на огромен водосборен басейн, при погубването на градове, села и съдби в името на прогреса, на място, където прословутият американски тигел претопява различните народности в нещо ново и различно. Съграждането на Новия свят е невъобразимо по мащаба си начинание, но редом с модерността в него се вграждат и преданията и митовете на милионите имигранти от старите цивилизации. Точно такъв е митът за Der Fischer, около който се развихря сблъсъкът на бедните работници със свръхестественото, с излязла от гроба жена, която иска децата си, с богаташката къща, около която вертикални езера със странни същества в тях изкривяват реалността. И в крайна сметка проходът към черния праокеан, край който най-грандиозният риболов съчетава древна магия и човешка арогантност, още един капитан Ахав, който губи човешкия си облик.
А в настоящето тази легенда придобива притеснително реални очертания около обвития в тайнственост Холандски поток, където човек може да получи шанс да си върне загубеното. И точно това ще привлече към него двамата рибари, които имат само едно желание в сърцата си.
„Рибарят“ е чуден хорър роман, който претопява в себе си отгласи от куп класически творби (бих споменал „Кралят в жълто“ на Робърт У. Чеймбърс и „Моби Дик“ на Хърман Мелвил), отдава почит към хорър канона на Лъвкрафт и извечното стремление на писателите, които се стремят да надникнат под булото на действителността (има добри примери в сборниците „Пясъчния човек“ и „Сънищата на Франкенщайн“).
И още нещо. В края ще ви се стори, че романът е завършил и авторът излишно добавя още двайсетина страници, поне аз така помислих. Дочетете ги, Ланган има какво още да ви покаже.
От същия жанр
