Фактически първата ми „официална“ среща като читател с Мартин Колев беше с неговия сборник „Микро“ – и съм почти сигурен, че все още не бях прочел ръкописа му на „Софийски магьосници“, значи и не сме се познавали. Но още от този сборник си личеше, че Мартин много добре владее майсторлъка на късия разказ с неочакван край, което е специфично умение, което сякаш не се цени особено в нашето време. Логиката подсказва, че в накъсаното и натоварено всекидневие сборниците с разкази биха се радвали на интерес, биха позволили бързо навлизане и излизане от историята, но напук на нея ситуацията е точно обратната – рядко до никога някой сборник привлича каквото да е внимание, читателите системно и устойчиво винаги предпочитат романите. И като цяло трудно бих се наел да представя дебютиращ сборник с разкази, признавам, но когато един писател не просто е написал чудесни разкази, а има и изключително успешна фентъзи поредица зад гърба си – е, тогава не е голяма изненада, че нямах капка съмнение, че тази книга ще я бъде.
Сега, спомените ми са малко мътни, но се надявам точно толкова позитивен да съм бил към Мартин, когато се появи с предложението за „Рижият котарак“ – сборник от чудати истории, почти до една обединени от мотива за фантастичното в делника (и от един появяващ се тук-таме риж котарак). По принцип говоря честно до болка с авторите, на които имам честта да съм отговорен редактор, сигурно понякога съм дори прекалено прям, но някои неща, които си казваме отрано директно, са същностно полезни по-късно, когато вече книгата е поела по своя път, бил той успешен или не толкова. За тази конкретно обаче нямам съмнение, че ще бъде, защото в писането на Мартин има живец, има стихия, има чувство и ритъм, който увличат из неговото така богато въображение, което поне в този сборник често се развива на морското крайбрежие, към което и мен ме влече силно от две години насам.
Това са разкази, в които се случва какво ли не и точно в тяхната непредсказуемост се крие много от чара. В началния мартениците се оказват единственото, което стои между живота и смъртта, а след това едно изядено от кучето Космос домашно води до тежки промени на реалността. След това самата Горгона Медуза неочаквано се оказва в съвремието, но плановете ѝ да развихри силите си се оказват застрашени от някои дребни навици на хората около нея. „Черни квадрати“ е фантастична история с ретро привкус, в която от реалността изчезват парчета, а какво се крие зад тях, е вече притеснително. Едноименният разказ, който дава име на сборника, предсказуемо ни среща с един особен риж котарак и възможност, която никак не е за пренебрегване. „Демонска дупка“ пък е история от света на „Софийски магьосници“, която ни среща с Иза и Белота, които трябва да се справят с предизвикателство на много необичайно място. „Виждам те“ пък добавя морски хорър привкус на сборника. „Варвара и нейният син“ е особена приказка с още морски привкус, а докато я чете, човек сякаш усеща вкуса на сол по устните си. „Лятно шише“ е навярно най-добрата история в сборника – причудливо, без фантастичен елемент, и е разказ за безкрая на детството и бързината, с която времето се изтича в края, както пясък из гърлото на бутилка. Още морски щрихи добавя и „Крайбрежната къща“, в която едно семейство ще се окаже в огромна опасност, но има надежда за спасение. „Безплатното бренди“ също е грабваща и отличителна история за сделка с дявола и неизбежните трагични последствия. „Монета“ е малко наивна фантастична история с привкус на тези на Любен Дилов-баща от едно време (единственият разказ, за който се позачудих дали да не отпадне от сборника, но реших да остане). „Маг зин“ е мистериозен разказ за единственото желание, което обезателно ще се изпълни, и до какво може да доведе то. „Портиерът“ е кратка имперсия за мрака, който може да те превземе по улиците на града. В „Архив“ късчетата информация трябва да се съберат, но каква картина ще се получи – ей това е въпросът. И за финал – краткият и минорен „Сянка“, който оставя усещане за потенциал, който, вярвам, в бъдещ сборник ще бъде изпълнен.
Сами виждате с каква широка палитра работи Мартин Колев, това са истории, които е писал в продължение на десетгодишен период и определено показват и чисто литературното му израстване, от простички истории с фентъзи елемент до по-дълбоки и психологически разкази, в които не винаги е лесно да се открие основната тема, по-скоро самата история сама по себе си е носител на емоцията и на внушението. Благодарен съм, че Дамян Дамянов откликна на предизвикателството да направи илюстрации към тези разкази, получиха се страхотни и добавиха още един пласт към думите на Мартин. В крайна сметка това не е още едно приключение на софийските магьосници – това е ято от реещи се като гларуси отломки от едно въображение, което вижда света около ни по различен начин. За щастие.
От същия автор
От същите жанрове
