Време за четене: 4 минути

Привет-мривет, книголандците!

Ето ме отново на линия, с книга в едната ръка, в другата, в третата, с куп книги в раницата, по масата, по библиотеката, на пода, по шкафовете, в мислите… книготъпканица е наоколо и това си е.

Не знам дали съм ви липсвал този месец, но вие на мен – определено. Когато преди дни седнах да пиша някои презабавени ревюта, установих с почуда, че перото/клаватурата ми са ръждясали и хич не ми се получава обичайното потъване в текста. Но след малко триене всичко си дойде на мястото и се надявам бързичко да се върна в нормален ритъм по 5 ревюта на седмица, като петъчното да е винаги за някоя важна книга, която изрично препоръчвам (още се колебая коя точно ще е утре, но ще се види).

Като стана въпрос за препоръчване, ето и първата новост в Книголандия – сред страниците горе се намира една с надпис “Най”, която всъщност е “Препоръчано от мен” 🙂 Там на едно място малко по малко ще събирам наистина най-добрите ревюирани книги, за да можете с един клик да видите заглавията, които твърдо препоръчвам. В крайна сметка след кратко обмисляне най-долу сложих и няколко, които изрично НЕ ПРЕПОРЪЧВАМ, защото винаги съм смятал, че този блог няма за цел да сипе захаросани приказки за книгите, а да показва една честна и открита гледна точка към нещата, които излизат на книжния пазар у нас.

Другата новост засяга социалната мрежа “Фейсбук”, където досега се подвизавах като Блогът Книголандия. Безкрайното опяване на хората и пиарите около мен да сменя името на Христо Блажев и да си направя отделна фен страница на блога, както и съветите на две изключително полезни книги – “Властта на хората” на Пламен Русев и “Партизански маркетинг” на Джей Конрад Левинсън, ме убедиха да действам в тази посока, така че ето ви я:

ФЕН СТРАНИЦА НА КНИГОЛАНДИЯ

Вече там ще се качват статиите от блога, както и всички други неща, които ми правят впечатление в книгосвета около нас.

Така, май това е засега, в следващите дни ще прочетете ревюта за “Последният довод на кралете” на Джо Абъркромби, “Ние, боговете” на Бернар Вербер, “Дългата разходка” на Славомир Равич, “Псевдонауката” на Бен Голдейкър и още цял куп, които стоят и чакат чинно своя ред. Всъщност се ръгат една друга с корици, но ще се опитам да ги дисциплинирам 🙂

Личната книжарница е в страхотен възход и благодаря на всички, които избират нас за поръчки на хубавите книги. Гордея се с възможността да ви ги доставям бързо, лесно и удобно, защото намирам нови и нови книгофенове, а в крайна сметка това е най-важното.

Същевременно в “Изток-Запад” сме под тотална пара и готвим няколко ОГРОМНИ изненади, за които все още не мога да говоря, но ще ги научите съвсем скоро. Едно е ясно – искам да променя изцяло визията ви за това издателство и българското книгоиздаване изобщо. Защото Читателите – вие – сте най-важни. И заслужавате най-доброто. И съм безкрайно сериозен в тези си думи, мамка му.