Робърт Шекли възкръсва у нас с “Корпорация “Безсмъртие” и “Цивилизация на статуса”

Решението на “Колибри” да преиздадат класиците може само да бъде адмирирано предвид по-лесния достъп до тях. Затова с удоволствие започвам с представянето на тяхната поредица „Галактики” с Робърт Шекли и двата романа, сбрани в едно тяло – “Корпорация “Безсмъртие” и “Цивилизация на статуса”.

Бих казал, сполучлива комбинация – тематиката е различна, но стилът има определени сходства. Това са и първите две мащабни произведения на Шекли, писани съответно през 1958 и 1960 г. Много добро е решението и за кратък предговор от преводача Любомир Николов, посветен на Шекли.

В първия роман главният герой Томас Блейн започва да умира на първастраница и съумява да завърши това си действие точно 3 по-късно. Логично според заглавието това е само началото на перипетиите му, когато се събужда в бъдещето в ново тяло следствие на неособено законен експеримент на частна компания. Попада в свят, малко отличим от нашия, освен по технологичния напредък – налице е ламтежа за пари, престъпността и други подобни достижения на цивилизацията досега. А, да, и задгробният живот е доказан. Но… не за всеки. Оказва се, че не всеки получава този шанс, заради шокът при смъртта, който унищожава духа. За да бъде предпазен, са нужни около 20 години усърдни тренировки в източните учения. И нямаш гаранция за успех, естествено.

Но… има я корпорация “Безсмъртие”, която се е изхитрила да намери научен начин да гарантира отвъдния живот, срещу сериозна сума, естествено. Нашият герой Блейн тотално се загубва сред този сложен свят, докато се опитва да се приспособи. Проблемът е, че има да плаща и някои доста стари дългове, а по петите му е както смазващата сила на корпорацията, която го е върнала към живот, така и един призрак и едно разпадащо се зомби. А това си е сериозен проблем в света на Шекли.

“Цивилизация на статуса” е на другия полюс – планетата-затвор Омега, на която се изпращат прегрешили земляни с изтрита памет. Там те попадат в строго йерархизирано общество, огледално на земното – злото се цени, нарушенията на законите се възнаграждават (стига да ги заобиколиш елегантно), а убийството “по правилата” е изключително полезен метод за издигане в социума.

Уъл Барънт попада на Омега по случайност, но с бързи рефлекси и много късмет започва да се изкачва светкавично по стълбицата на успеха. Малко по малко спомените от Земята започват да се връщат и той се оказва част от заговор с цел бунт на планетата.

Двата романа не са връх на фантастиката (не и на фона на тухлите на Азимов, Симънс и прочие), но са крайно интригуващи със своята простота. “Корпорация “Безсмъртие” ми изглежда като предтеча на “Танатонавтите” на Вербер, а забъркването на Барънт със Закона на Омега определено имат нещо кафкианско в себе си (виж “Процесът”). Шекли пише леко и забавно, дори и най-трагичните случвания при него стават забавни, особено ако се случват на врагове на главните герои. Мисля, че Любомир Николов напълно правдиво казва в предговора, че Шекли не се щади, за да напише повече – напротив, изсипва таланта си върху избраната тема.