Година на изданието: 2009

Страници: 248

Рейтинг :

Време за четене: 2 минути

    Твърде млад съм, за да имам ясен спомен от соцвремената. В последните години се интересувам живо от този период и изчетох немалко литература. Книгата на Василе Ерну обаче ми донесе принципно нова информация – тя не поставя в центъра си генерални секретари, икономика и политика, а обратното – бита на обикновените съветски граждани.

    Авторът не е обективен и си го признава. Той тъгува по държавата, която вече я няма, и разказва защо му липсва. Описва с много хумор ограниченията в живота, и посочва, че съвремието му налага същите, но вече не по политически, а по икономически причини.

   Сред страниците има какво ли не – разкази за пионерството, за гордостта от джинсите, за жвачките, за детските герои Буратино, Незнайко, Ежко, за комуналките и техния център – кухнята, за връщането на шишета и колко неща могат да се купят с копейките, за Щирлиц и защо е по-симпатичен от Бонд, за секса в СССР, за стилягите, рок-групите в Съюза и тяхното творчество, за шахмата, Чапаев, филмите, танците, кухнята и какво ли още не, като на почетно място логично е поставено основното – пиенето в СССР, във всичките му причудливи разновидности.

   За мен голяма част от тези неща бяха нови, ежедневието на съветския гражданин е описано увлекателно и забавно, толкова различно от всичко, което съм мислел и предполагал. Това е свят със свои правила, етикеция, с хубавите и лошите си страни, нека всеки го гледа, както си иска.

   Част от най-интересните неща, като признаците, по които могат да се познаят бившите съветски граждани, списъкът със сексуални правила от 1924 г. и др., ще представя във Всичколандия, убеден съм, че ще се сторят интересни на мнозина.