За да би ся помогнало на народа ни колко-годе в това негово нравствено нападнало състояние, потребни му са много и добри книги да прочита…
Името Христо Г. Данов е добре познато, но може би личността и животът на големия възрожденски издател не толкова, лично аз си спомням само как прочетох цитат от него, че на панаирите, където предлага така важните си и редки тогава книги, хората си харчат парите за ядене и пиене – нещо, което не се е променило и до днес. В романизираната биография „Родолюбецът“ Димитър Мантов описва в щедро-романтични краски живота и делата на Данов, създава една легенда, която ми се понрави – съзнавам, че историческата истина е много по-сложна, но с такъв тип истории може и трябва да се отдава почит на тези, които са правили толкова много за България и българите.
В тази кратка, но написана с много почит книга, не се търси описване на целия живот на издателя, по-скоро авторът се спира на отделни ключови епизоди – докато учи при Найден Геров, а после сам става учител и се бори с невежеството („Суеверие и мрак в ума!“, – повтаряше си Христо нечии слова, четени или чути от Найден Геров) по време, когато от учителите се изисква и да пеят добре в черквата, както и да преподават не само на деца, но и на възрастни четмото и писмото. Мантов описва как Данов решава да отпечата в Белград едно „календарче“, всъщност тетрадка с всякакви полезни знания и поучения, което пренася заедно със сръбски книги тайно в българските земи, както и как никой не иска да го купува от него във Видин, Лом, Оряхово, Свищов… Тук авторът добавя с иронична горчивина:
Та кой се е напечелил от печатане на книги?
И все пак Данов не се отказва, отново урежда да се печатат там български книги, които да се пренасят тайно до Пловдив. Тази му дейност не е безпроблемна, например е арестуван в Румъния в един хан и едва се измъква заедно с ръкописите, които пренася… изобщо много път има до табелата „Книжарница на Хр. Г. Данов и Сие в Пловдив, Русчук и Велес“, когато вече е развил дейността си и за него казват, че чрез изданията си е създал цяло „министерство на просвещението“. През годините му се налага да се крие от турските власти заради забранени книги, а в един особено опасен момент се спасява от тежка присъда, благодарение на навременна помощ от българин, който успява да извади от купа с книгите му забранена сръбска стихосбирка. Данов участва дейно в борбите за национално освобождение, набавя автолигограф за Раковски например, а след Априлското въстание е арестуван и над три месеца очаква със свито сърце присъда – смърт или заточение, но бива освободен. По-късно помага на руските власти след Освобождението за закупуване на печатарски машини от Виена, а книгата завършва с неговото кратко кметуване начело на Пловдив, когато попречва на княз Фердинанд да си построи дворец на Бунарджика, за което и изпада в немилост през властта.
Изумителен е животът на Христо Г. Данов и е хубаво, че му се отдава почит с „Родолюбецът“, поздравявам изд. „Хермес“, че са преиздали така безукорно творбата на Димитър Мантов.