Оригинално заглавие: Kindred: Neanderthal Life, Love, Death and Art, 2020.

Преводач: Майя Маркова

Корица: Дамян Дамянов, твърда.

Година на изданието: октомври 2021 г.

Страници: 448

Рейтинг :

Време за четене: 8 минути

Но от всички неотдавнашни открития в еволюцията на човека сигурно най-изумителното и най-важното за нашия поглед върху неандерталците е, че те са можели да се кръстосват с нас и са го правели. По всички личи, че повечето, ако не и всички днешни хора носят неандерталци в своето древно майчино наследство – архив от плът и кръв, който тупти през времето чак до настоящето. Това разкритие напълно промени начина, по който гледаме на неандерталците, и с един замах ги превърна от задънен и примитивен клон на родословното ни дърво в истински предци, допринесли да бъдем това, което сме сега.

Ozone.bg
Ozone.bg

 След „Възход и падение на динозаврите“ на Стийв Брусати идва и още едно мащабно научнопопулярно изследване за (не чак толкова) далечното минало: „Родственици. Живот, смърт, любов и изкуство при неандерталците“ на Ребека Раг Сайкс, което е повече от навременно. Откритията от последните години променят из основи представата ни за тези наши предци, които „стават разпознаваема популация преди между 450 и 400 000 години“, преживяват стотици хиляди години, което далеч не е сигурно за нашия вид, и изчезват преди около 40 000 години. Кои са били те – това е темата на тази смайваща с информативността си книга, която за мен лично бе силно чакана и при все известната ѝ сухота, защото Сайкс се опитва не просто да пише какво знаем, а как сме го научили, задоволи любопитството ми в област, за която не знаех почти нищо.

 37941599._SY475_  Защо неандерталци? Името им идва от долината Неандер, където са намерени техни вкаменелости през 1856 г. Местността е е кръстена на Йоахим Неандер – учител, поет и композитор от края на XVII век. Сайкс проследява ключови находки, които в началото будят горещи препирни, и как в последните десетилетия развиващата се наука започва да получава все повече информация от тях, като откритията на модерността променят образа, който сме си изградили по-рано. Тя посочва като несъстоятелно обяснението, че устройството на телата и начина на живот на неандерталците са адаптация към ледниковата епоха – всъщност Сайкс описва подробно разнообразните климатични условия и местообитания, в които са живеели те: включително дори пустини. Към края на книгата тя пише: „генетиката ни разкрива свят, в който неандерталците от различни родословия са прекосявали континенти. Не само разумните хора са били откриватели.“

 58483334._SX318_  В една от главите Сайкс прави пространно описание на каменните артефакти и техниките на изработката им, а по-натам се спира и на другите им сечива, за да констатира, че „има ясна насока границата между неандерталците и ранния H. sapiens в техническо отношение да се размива все повече“, като авторката обяснява, че „единствените похвати за обработка на камък, откривани в африканската среднокаменна епоха, но не и в средния палеолит на неандерталците, са контролираното нагряване с цел подобяване на свойствата на камъка и назъбването чрез натиск за създаването на назъбени върхове на оръжия“. ДНК анализ на зъбния камък пък разкрива с какво са се хранели неандерталците, като там се крият и истински неочаквани находки – като остатъци от житни растения и водна лилия, която показва, че те активно са събирали растителна храна и „не са имали нищо против да газят във вода“. При други открити останки пък липсва ДНК от едри бозайници, а има следи от „бор, гъби и мъхове“, но това не е достатъчно да бъдат считани за вегетарианци, всичко е винаги по-сложно, както в тази книга пак и пак се обяснява, с което Сайкс се противопоставя на сензационните медийни заглавия, които често избухват във връзка с недоразбрани нови открития.

   Неандерталците горят дори въглища в огнищата си, доказателствата за което се намират в пластове, простиращи се през векове и дори хилядолетия, а около огньовете се откриват участъци за готвене, доказателства за разпределение на пространството, за наличието на кожи по пода и какви ли не други елементи, които показват наличието на цивилизация в смисъла, който влагаме обикновено само за нашия вид. Огнищата са ядрата, които са център и на живота на неандерталците, и на изследванията на учените. Вижте как поетично се изразява Сайкс на едно място (и предадено красиво от Майя Маркова):

Всеки нов накладен огън е бил сияещо мънисто в цялостна огърлица, обточила възвишенията и пронизала горите.

Bruniquel-Cave   Сайкс обяснява защо смятаме, че неандерталците са изработвали дрехи, което се доказва дори и чрез… изтриването на зъбите им, което отговаря на „стискане и може би раздъвкване на кожи“, което на всичкото отгоре „съвпада почти напълно с пробите от ранен H. sapiens.“. Разбира се, учените са далеч от мисълта, че са разкрили всички тайни на нашите предци, като особено интригуваща е загадката на една пещера в близост до град Брюникел, където неандерталците са очертали нещо като пръстени от отчупени сталагмити, а на някои места в пръстените и в купчините е пален огън – всичко това се е случило пред повече от 174 000 години, а обяснение какво са правели там неандерталците няма. Снимката показва колко странно е това място.

 59013484  В пространни глави Сайкс говори за структурата на неандерталските племена, грижата за децата, какво и как сме научили за телата им, какви технологии са използвали в различните си местообитания, как са пътували, какво са яли, дори какво са мислели, как са умирали и какви вероятни погребални обичаи са имали. Много интересни са и допълнителните бележки на преводачката Майя Маркова, която на няколко места изразява и аргументирано несъгласие с тезите на авторката, с което добавя приносна гледна точка към изследването. В крайна сметка „Родственици. Живот, смърт, любов и изкуство при неандерталците“ е една величава история с предопределен трагичен завършек – и наистина се надявам някой ден да разберем със сигурност защо този човешки вид не е сполучил там, където нашите преки предци са се справили.

   И за нещо много важно ще се повторя – това, което утежнява книгата, но я прави и толкова стойностна – Сайкс подробно описва как и защо знаем това и онова, проследява в детайли какъв огромен труд изисква качествената наука, колко много време, внимание, интелектуална енергия и креативна мощ са впрегнати заедно с технологичния напредък, за да се извлекат данни от останки на десетки и стотици хиляди години. Ето това ме впечатли не по-малко от самата история на неандерталците – открехването на завесата към правенето на наука и нейната смайваща сложност, която не позволява прости обяснения. Което е чудесна поука за всяка друга област, в която мнозина в социалните мрежи се имат за разбиращи, защото са прочели нещо си там.