Нямах идея какво да очаквам от сина на Краля, но в „Рога“ Джо Хил се доказва като потенциален продължител на славното му дело да разбужда пъклени страсти и страховити пориви от черните бездни на съзнанието. В никой случай не казвам, че е по-добър или на нивото на Кинг, за това има време и доста книги да напише (макар че следващата му книга NOS4A2 има чудесни отзиви, а тепърва ще чета „Кутия с форма на сърце“), но в тази книга определено си проличава, че е усвоил основите на занаята и има накъде да гради. Разбира се, самият Кинг си има куп слаби неща (отчайващата скука на „Дума Ки„ примерно), така че не искам и да го поставям на някакво недостижимо ниво.
Една сутрин Иг се събужда с рога на главата, без майтап – малки, болящи, напиращи да пробият кожата му. Иг е типичното разглезено богаташче, син на музикална звезда от среден калибър, с брат, популярен водещ на тв шоу. Имал е прекрасна приятелка, която преди година е била намерена жестоко убита. Самият Иг е бил главен заподозрян, но така и никога не е бил обвинен. Според всички – парите на баща му са му спасили кожата от заслужена присъда. От онзи момент Иг се носи по течението, без да е наясно как да продължи живота си. А сега си има и рога на главата.
Бързо става ясно, че освен странно украшение, рогата имат способността да принуждават всички около него да са брутално честни – чак до признаване с лекота на най-дълбоките и срамни помисли. Сега Иг има „удоволствието“ да научи какво мислят околните за него, както и какви гадости крият в душите си. Лутайки се през тази зла гора от пълна откровеност, той случайно закача и края на кълбото, от който ще се разкрие кой всъщност е убил приятелката му.
По изпитаната „бащина“ рецепта Джо Хил започва да дълбае в миналото – от детството на Иг и шантавия му приятел Лий, през забавленията им като деца и постепенното порастване, съпроводено с рани и проблеми. Тук Хил показва, че знае какво прави – успява да бръкне в дълбините и да покаже натрупата тиня, която малко по малко затлачва иначе добрите намерения и накрая се стига до насилие. Определено съм разочарован, че идеята с рогата не заема повече място в книгата – просто е готино как хората си казват всичко, ама всичко! – но основата е насочена към корените на злото и как то бива поливано и обгрижвано, за да разцъфти в целия си мрачен блясък.
На места действието определено става мудничко и очаквах по-бързо да се върне към съвременността, където рогата вършат дяволската си работа, но все пак приемам, че обосновката на жестокото убийство трябваше да бъде обрисувана отдалече. Краят обаче определено е страхотен, добре намислен и обагрен в нужните кървави краски.
С две думи – Джо Хил е добър и преводът на Комата доста помага това да си проличава доволно. Ще прочета и останалите му книги, за да си изградя по-добро мнение, а засега съм доволен, че още една страхотна мрачнотия по препоръка на Благой Иванов допълни серията „Магика“. Пък да видим и що за филм ще се пръкне от този сюжет.
От същия автор
От същите жанрове
