За първата си среща с Джефри Арчър избрах сборник, за да видя диапазона на сюжетите му – стил е лесно да прецениш дали си струва, но пък винаги можеш да попаднеш на история не по вкуса ти, ако вземеш произволен роман. Е, сега вече знам, че и абсолютно напосоки да бях взел негова книга, пак щяхме да се харесаме, толкова игриво и увличащо писане не бях срещал отдавна. Разказите в „Рогоносецът“ са леки и забавни, с малки изключения, а повечето са вдъхновени и по истински случаи. И макар да са и също така предвидими, то е от тоя вид предвидимост, която предвкусваш и която те радва, а не ядосва. Защото точно така ти се иска да завършат. Пък.
„Кой уби кмета?“ е предназначен да задава вкуса на целия сборник – и го прави по най-добрия начин. В едно идилично италианско градче се настанява зъл тип, който нарушава вековното спокойствие на местните. Скоро той е убит, а един млад полицай се оказва в небрано лозе, когато всеки един от жителите претендира да е извършителят. Разследването се закучва, а една красива девойка съвсем размътва ума му. Следва друг криминален разказ, в който един полицай с увлечение по изкуството се оказва в къщата на могъщ престъпник, за да извърши първия си арест – но проблемът е за какво точно да го уличат. От там се отива към затрогващ разказ за обичта към Шекспир и как тя постила пътя към кариерата на една от първите жени – преподаватели в Йеил. В разказа „В любовта и на война всичко е позволено“ е разработен познатият сюжет за богаташа и бедняка, които искат една и съща жена, и как войната се отразява на тази битка. „Служителят от паркинга“ е най-забавният разказ в сборника – история за смелост, хитрост и умение човек да се нагажда към обстоятелствата.
Когато си единственият човек в града, когато никой не познава, всички те познават.
„Автостоп“ пък е най-затрогващият от всички, и дума няма да ви кажа за него, защото развръзката си я бива. „Пътят към Дамакс“ е разказ как зверствата на Втората световна война се отразяват на бъдните поколения. Разказът, на който е именуван българският сборник, е историята на една изневяра и едно предателство – и как те объркват животи. „Почивката на живота им“ има три алтернативни края, но до един си струват четенето. „Двойно или нищо“ е история за казино, големи печалби и още по-големи загуби. „Старши вицепрезидентът“ е дълга и чудесно измислена история за един служител в банка, който се чувства неоценен и решава на стари години да вземе това, което му се полага… по един или друг начин. Следва силен военен разказ за победата на човешкото дори на бойното поле.
Сега, зачитайки се пак в отделните истории, ми се струва, че мога отново да ги прочета – и удоволствието няма да е по-малко, макар вече да знам как завършват. Имам да си наваксвам с Джефри Арчър, пък за радост той има цял куп издадени на български книги – по препоръка на фенове следващата ще е „Пътеки на славата“.
