Пътешествието, започнало преди 3000 години с “Играта на Ендър”, намира своя край след две книги–шедьоври – “Говорителя на мъртвите” и “Ксеноцид” – в едно последно величаво действие – “Рожби на разума”.
Ендър вече не е Ендър, дошъл е свършекът на могъщите ум и воля, които хилядолетия скитане не съумяха да сломят, но една любов, вглъбена в религиозно разочарование, успява да погуби – лично аз никак не бях очарован от решението на Кард да причини това на главния си герой, но…
Разтроен физически, Ендър не може да продължава съществуването в тленната си обвивка, докато двете му алтер егота летят из галактиката, за да спасяват всичко. Младата Валънтайн, увлечена в любов, научава все повече за това да си човек, а младият Питър – за това да е различен от чудовищния Хегемон, чиято кожа е навлякъл. И двете неродени рожби на Ендъровия разум поемат задачата да спасят планетата Лузитания и видовете на нея, както и да открият кой командва Десколадата… и дали е възможна комуникацията с подобна чудовищна цивилизация.
Населението на Лузитания – хора, бъгери и пекениноси е притихнало в очакване на бойните кораби, които ще решат съдбата й в един миг. Командирът на флотилията си има своите страхове, своите виждания за тази заповед, с която ще остане в историята като втория Ксеноцид – унищожител на разумен вид. Решението му не е леко, но трябва да бъде взето. Ракетата полита…
Четвъртият разумен вид – витаещата сред световната мрежа Джейн е отрязана от своя живител – ансибалните връзки, осигуряващи мигновена комуникация между 100-те свята. Тяхното изключване и рестартиране цели да я премахне като вирус, но подготовката за спасението й е в ход – в едно се обединяват хилядолетният разум на Царицата на бъгерите, безкрайните дълбини на мрежата на живите дървета на прасенцата и човешката технологията. Джейн трябва да бъде опазена. На всяка цена.
Всичко е на ръба на провала, всичко. Кард балансира на ръба на пропаст, преди да издърпа читателя от вперената в него смърт. Жертвите са достатъчно. Конгресът ще загуби тоталитарната си власт и нищо вече няма да е същото.
Това е. Другата седмица ще има ревю за “Сянката на Ендър”, а дотогава ще съм прочел и оставащите две книги – “Сянката на хегемона” и “Играта на марионетките” и вече мисля за един мащабен текст за всички части – твърде много дълбини има в тях, за да останат само с разпокъсани ревюта.
