Вчера Книголандия закръгли 5 годинки – нито повече, нито по-малко. Обикновено около тази дата пиша някакви равносметки, размисли, надежди за бъдното, препрочитам си статията, озаглавена „Добре дошли в Книголандия“… но вчера не ми беше до това в забързаната лудост на Франкфуртския панаир на книгата. Нещо повече, дори забравих коя дата е.
Снощи обаче, прибирайки се към хотела, се сетих – и установих, че без да го целя, съм отпразнувал тази важна за мен дата по изключителен начин. След лудницата през деня се бяхме позиционирали на исландския щанд при вкусните сандвичи със сьомга, когато засякох край нас да минава Дмитрий Глуховски, авторът на „Метро 2033“, с когото през деня само се запознахме. Той спря при нас и куп време обсъждахме книгите му и как ще продължим да работим заедно по още неиздаваните му у нас.
А срещата с Нобеловия лауреат по литература Херта Мюлер предстоеше – разбира се, аз нямам никаква заслуга за нейното издаване на български език, тя е на Светльо Желев, но като представители на българското ѝ издателство трябваше да уважим срещата с нея. Със Захари Карабашлиев се озовахме на изсикана вечеря, по щастлива случайност точно на масата на писателката – а това позициониране ни отвори възможности за запознаване с изключителни професионалисти от големи западни издателства. Не само че открихме къде са правата на един голям роман, за който скоро ще ви издам повече, но и имах честта да разговарям с колега от френския гигант „Gallimard“ за любимия ми Ромен Гари – е, в тази обстановка целият ни бизнес изглежда толкова различен, вълнуващ, благороден…
Разбира се, съзнавам, че след дни пак ще съм в нашата си среда, ще воювам с вятърни мелници, но поне имах шанса да надзърна в тази различна и вдъхновяваща реалност – и знам, че всичко това започна именно с една щастлива хрумка преди точно пет години…
Благодаря и на вас, че със съпричастността си към книгите и четенето правите всичко това възможно. Продължавам напред, тук, във Франкфурт, виждам, че наистина няма граници на възможното, стига човек да обича това, което прави.
P.S. Снимката на сергията е от един забавен щанд насред панаира, включващ и двуетажен автобус, в който текат срещи с издатели 🙂