На днешната дата е роден един от Големите – Роман Кацев, далеч по-известен като Ромен Гари, а в края на живота си и като Емил Ажар. И какво по-хубаво от излизане на биография за автора на „Голям гальовник“, „Животът пред теб“, „Лейди Л.“, „Птиците идват да умрат в Перу“, „Сияние на жена“, „Зарядът на душата“, „Бурята“ – и това са само тези, които съм чел, може да си допълните другите лесно, а колко още има да се превеждат…
Биографията на Гари от Доминик Бона ми е почти набор – излиза през 1987 г., но е хубаво, че все пак я дочакахме. Интересът към Гари в последно време според мен пак започна да се повишава, скоро очакваме „Лиричните клоуни“, но ми бе преинтересно да видя какъв човек стои зад тези книги. Всъщност не обичам да чета биографии и ги избягвам всячески – пределно съм наясно колко нагласени постфактум са те, колко е лесно да се правят връзки между несвързани реално събития, да се дири мотивация там, където човек е действал импулсивно – или обратното, да се представя един живот като логичен низ от събития и решения, а той просто не е такъв. Но Гари ми е слабост и искам да знам повече за него.
Бона е написала почти романизирана биография – тя има стил и усет, като навързва нишките по силно художествен начин. Срещала се е с почти всички живи важни хора в живота на писателя, събрала е богат материал, а познаването из основи на произведенията на Гари си личи от постоянните съпоставки между тях и реални събития от живота му. Гари е приключенец, единак, саможив от началото до края – и пронизващите му очи му осигуряват немалко женско внимание, от което, да си признаем, той се ползва доста свободно, в разрез с моралните постулати. Тежко и бедно детство, преминало през няколко града, храбро участие във Втората световна война, за което той никога не пише и не парадира с него, дипломатическа кариера, минала и през София, но основно концентрирана на другия край на света – в САЩ и Южна Америка… животът на французина по душа е калейдоскоп от преживявания, от върхове и спадове. Докато идва голямата любов – Джийн Сибърг, която разтуря брака му, обърква света му, повежда го към неподозирана посока; той е на 45, тя на 21. И какво от това – това е любовта на живота му. И той е нейната.
За мен книгата бе най-интересна в края, когато се проследява как набеденият за изчерпан и приключен Гари изобретява Емил Ажар, че и му придава плът и кръв, използвайки свой роднина, и разиграва продължително време мащабна мистификация, която обаче постепенно се изражда в тежък товар… вторият „Гонкур“ е факт, нещо непозволено от правилата на наградата, но Гари отдавна е отвъд адмирациите и почестите. Винаги различен, винаги конфронтиращ се с масата (освен в обожанието си към дьо Гол), винаги готов да изпъкне, да се отдели, да не позволи да бъде вкаран в калъп… участта на Гари изглежда предрешена в тези страници, но, разбира се, това е биография, а не запис на мислите в главата му. Той сам решава да сложи край на живота си и това е решение, което след подобен бурен живот изглежда почти разбираемо.
Няма да кажа, че сега разбирам по-добре Гари, макар че ми се изясниха някои неща, свързани с личните му преживелици и съответните творби, писани пътем с тях. Всъщност се усетих привлечен още по-силно към него. И се надявам в идните години да излязат още негови книги, защото едно зряло общество има нужда от такъв мощен, различен глас, който да разчупва ограниченията.
От същия жанр
