Двата кратки романа на Ромен Гари ми бяха препоръчани от една скъпа приятелка, която е преводач и художник вкупом – и наистина разбира от книги. Историята зад написването им е не по-малко интересна от самите романи.
Ромен Гари е един от най-популярните френски автори в средата на миналия век и през 1956 г. получава наградата Гонкур за книгата „Корените на небето“. По-късно някои критици буквално го отписват от литературната сцена и в отговор той написва „Голям гальовник” и „Животът пред теб” под псевдонима Емил Ажар. Романите стават хит, но самоличността на автора им остава забулена в тайна, дори и след като вторият получава Гонкур през 1975 г. Имайте предвид, че тази награда по правило се дава еднократно, но, скрит зад псевдонима си, Ромен заобикаля това. Истината за самоличността на Емил Ажар излиза наяве шест месеца след като Гари се самоубива.
Голям гальовник е името на питон, дълъг 2.20 м. Негов собственик е Кузен, който има отчаяна нужда от компания в самотния десетмилионен Париж. Кузен има тайна връзка с тъмнокожата красавица госпожица Драйфус. Тайна в смисъл, че тя не подозира за нея. Кузен малко по малко се затваря в своя свят, въпреки напразните опити да комуникира с околните. Безумното желание да бъде прегръщан е удовлетворявано от Голям гальовник, но не и от курвите (дума, която Гари използва прекомерно и напоително и в двата романа), при които ходи епизодично. Живот, навит на спирала без изход.
„Животът пред теб” е потресаващ разказ за десетгодишния Момо (галено от Мохамед), сираче, отглеждано от масивната и остаряваща Роза. Бивша проститутка, тя има нещо като сиропиталище за деца на курви (виж по-горе), но малко по малко здравето й я предава. Момо вижда всичко около себе си по един съвсем недетски начин и в продължение на няколко седмици ще порасне с цели четири години. Докато Роза бере душа, той минава през ада на истините и лъжите.
Ромен Гари пише хипнотично. И двете повествования се леят от гледна точка на героите, които описват странния и неразбираем свят около им. Писателят не страда от излишни скрупули за думите си и тази честност е толкова привлекателна. Образът на оцелялата от Аушвиц Роза, която държи под леглото си портрет на Хитлер, за да се стряска в тежки моменти, също и някои пасажи в книгата спокойно могат да бъдат заклеймени като антисемитски, но именно те са солта на ястието, което френският писател забърква. Трагичното и комичното са вплетени в неразплетим възел, но изходът не може да бъде щастлив. C’est la vie.