Оригинално заглавие: Rumo & Die Wunder im Dunkeln, 2003.

Преводач: Светослав К. Коев

Корица: Мека

Година на изданието: 2015

Страници: 710

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

   Преди осем години на главата ми се стовари една чудесна книга, за която до днес си спомням с усмивка – „Градът на сънуващите книги“ на Валтер Мьорс, в която всеки, обичащ книгите, няма как да не се влюби. Роман за книгите, за четенето, за писателите, читателите и цялата магия, която се вихри около най-смисленото нещо, което човечеството е усвоило. И толкова по-странно е, че години наред все подминавах другата издадена на български език книга на Мьорс: „Румо и чудесата в тъмното“, понякога просто не ти се почва една книга, още повече ако е 700 страници и знаеш, че ти трябва време за нея – а времето все е кът. И все пак в ковидното време изчетох десетки такива книги, за които не очаквах някога да намеря време – и дойде ред и за тази.

   62033„Румо“ фактически предхожда „Градът“, двете са съответно трета и и четвърта книга от поредицата „Замония“, а именно от тази човек може да научи предоволно информация за Драконовите планини и живеещите там талантливи творци, които пътем и се защитават срещу страховити армии, най-опасната от които е тази на генерал Тиктак, чиято страховита и трагична история е сред основните линии в книгата. Но и тя е само съпътстваща на тази за малкото животинче на име Румо, което скоро ще бъде идентифицирано като волпертингер, при това от правилния тип, които притежават и интелигентност, а освен нея и страховити бойни умения и някак приятно обрисувани агресия и кръвожадност. Животът на приличното на куче същество (рогцата ще ги броим ли?) започва крайно бурно, след като е отвлечен с цяло селце от опасни пирати, а спасението му от тях (което включва тежки злощастия за пиратите) дава началото на поредица от приключения.

 1491125._SY475_ Защото Румо, като всеки волпертингер, трябва да следва своята Сребърна нишка, която винаги усеща около себе си, и която ще го отведе в града на волпертингерите – Волпертинг, заселването им където е най-големият им късмет и най-голямото нещастие едновременно. Там той ще трябва да се учи, да се бие, да се справя с любовните трепети и да търси начин да стане герой – а цялата втора част, а именно „Чудесата в тъмното“, ще му предостави щедро тази възможност. Защото страховито събитие заплашва живота на всички волпертингери, а само Румо по случайност остава на свобода. И започва своя епичен, забавен и лудешки подвиг в дълбините на земята, където градът на лудостта Хел ще си намери майстора.

  6551683 „Румо и чудесата в тъмното“ е може би детска книга. Но пък е крайно кръвопролитна. Може и да е тийнейджърска книга – но пък има твърде сладки герои за такава. А може да си е фентъзи за всяка възраст – тогава цялата чудна мешавица от истории, подистории и подподистории, родени от смайващото въображение на Мьорс, би имала някакво бегло обяснение. Но най-вече това е книга, обяснение в любов към приключенията, и авторът изсипва идеи, образи и сюжети, които биха стигнали за поредици книги на ред други писатели. А тук са събрани в едно мащабно приключение (или много на брой големи и малки приключения), а най-интересно е как умело Мьорс завързва всички нишки от началото до края – буквално всяка история от началото има своя смисъл и намира заключението си в края. Точно както трябва да бъде.

   Да, харесах повече „Градът на сънуващите книги“, но това си е и следствие на личната ми книжка обсесия. Този роман е видимо по-мащабен, по-разнообразен, по-необхватен в безбройните дребни детайли, допълнени и от чудесните илюстрации. Пиршество на въображението, на забавата и на шеговито намигване към приключенските романи и техните канони, с които Мьорс чудесно се заиграва, и дори понякога откровено пародира, като например оръжието, което е отредено на Румо, е толкова далеч от магически меч, колкото е възможно.