Възможно е „Списъкът Октомври“ да ми вдигна много очакванията за Джефри Дивър, защото и предишните си бяха чудесни, а той особено много. Но на техния фон „С ръка на сърцето“ не успя да ме увлече и всъщност я прочетох на абсолютен автомат, като обратът в края все пак изкупи част от усещането за загубено време, макар да приличаше много на този от „Списъка“ и това, че случайно ги прочетох поред, просто му изигра лоша шега.
Това е четвърти роман за Катрин Данс (но пък първи за мен), която умее да „чете“ хората. Само дето тук още в началото се издънва лошо и преценен от нея като невинен човек се оказва опасен убиец, който успява да избяга. Следствие на което е понижена и изпратена да се рови в скучна документация. Само дето точно тогава в един нощен клуб става трагедия с жертви и тя е човекът, който се оказва на място – забърквана в разследване, което внезапно прераства в нещо приличащо на терористичен акт. Някой е имитирал пожар, за да уплаши посетителите, и този някой продължава в същия дух да използва най-древните инстинкти в хората, за да ги накара да действат прибързано и паникьосано. Данс се оказва увлечена в преследването му, докато други разследвания около нея също се оказват навързани в редичката, преди Дивър да ги разплете със замах в края.
В крайна сметка фабулата на „С ръка на сърцето“ не успя да ме увлече, но пък не може да му се оспори на автора, че умее да разказва, което ми доказва пак и пак във всяка поредна книга. В момента на купчината имам още няколко на Дивър, така че тази бързичко ще я забравя и ще си продължа с книгите му.
