Открих Боримир Дончев-Борей през декември 2009 г., когато дори не подозирах, че някога ще имам шанса да работя с него. Няколко месеца по-късно прочетох първото издание на “Самира” и останах искрено възхитен. Още тогава установихме контакт и му обещах, че един ден ще му помогна да издаде тази и другите си книги в престижното издателство, което заслужава със своя талант.
Е, изпълних обещанието си и съм горд, че поредицата на “Изток-Запад” за българска проза – библиотека “Гравитация” – повлича крак именно с епичния исторически роман за красивата, интелигентна и несломима Самира. Едноименната книга е мащабна творба за мрачни, страховити времена, когато сянката на полумесеца е надвиснала над Европа и бъдещето на християнския свят, тъкмо отдъхнал си след успешната Реконкиста в западната част на континента, е отново неясно. Точно на този фон, изпълнен с грохот на армии, горящи крепости, реки от кръв и само далечно усещане, че нещо се променя с Ренесанса и Барока, Боримир поставя своята горда героиня, сбрала в себе си чертите на това смутно време.
Съдбата, която той ѝ прокарва, е трудна и жестока. Приключенията на Самира започват от подстъпите към Виена, където тя и нейните съратнички-еничарки подготвят съвършения капан за полския крал Ян III Собиески, идещ да спаси града от безбройните османски пълчища. Предопределеният крах (авторът не си позволява да изменя историческите факти) я кара да започне да преосмисля своя живот и целите си в него, особено на фона на кошмарното си обучение и първи трудни мисии в Краков и Малта, разказите за които Дончев плавно вписва в сюжета.
След Виена Самира попада там, където привидно е мястото на красива жена като нея – султанския Харем, но там я чакат тежки изпитания и забъркване в сложен и перфиден заговор за властта. Дори и тя не може да се измъкне невредима от това изпитание и като спасителен ход поема изглеждащата лесна задача да се справи с българска хайдушка дружина в Родопите. А там вече я чака зовът на кръвта, който не може да бъде забравен…
Харесах този роман не само заради приключенията на героинята – харесах го заради нейната дълбочина. От страница на страница Самира се променя и развива. Тя умее да се нагажда към всяка обстановка и да се справи с всяко положение – а размахът на мечтите ѝ е неподозиран. Именно в това второ издание на романа Боримир Дончев добавя един от най-силните моменти в романа – описанието на една завоювана от османлиите Европа, склонила глава пред ятагана… и приспособила се към живота под чужда власт. Това несъстояло се действие на историческата сцена изглежда смазващо реално и толкова застрашително, особено в съвременния свят, който, иронично или не, отново е под заплахата от ислямско завоевание, но този път отвътре, бавно, постепенно, но и по-застрашително от заплахата от коя да е армия.
Преди време написах, че книгите на Боримир Дончев са един от тъжните примери на добра литература, която не “пробива” поради издателско късогледство и трудно достигане до читателите. Е, вече имам шанса да променя поне първото, пък от вас вече зависи дали ще харесате Самира и приключенията ѝ. Силно искам да издадем и продължението на романа, което никога не е излизало на хартия, но това, както разбирате, зависи и от приема, който първата част ще получи.
„Самира“ е първата книга с логото на Книголандия на задната корица – знак, че според мен книгата си заслужава и че аз вярвам в нея. Логото е дело на Райчо Станев и сбира в себе си това, в което вярвам – че само стъпил върху много книги, можеш да градиш мечтата си. А тази – „Книголандия“ да краси корици, – вече започна да се реализира.
От същия автор
От същите жанрове
