Важно допълнение: Това е ревю на електронното издание на романа, което така и не излезе на хартия, но сега нещата са по-различни. Имах шанса да привлека Боримир Дончев като автор на издателство “Изток-Запад” и като част от библиотека “Гравитация”, която е под моя редакция. Вижте тук ревюто за второто разширено и преработено издание на „Самира“, което искрено препоръчвам, пък ако читателите го харесат (в което не се съмнявам), скоро ще имаме и „Самира 2“ по книжарниците 🙂
Книгите на Боримир Дончев са един от тъжните примери на добра литература, която не “пробива” поради издателско късогледство и трудно достигане до читателите. Борей, както е прозвището на писателя, пише великолепни романи, сплав от задълбочен и достоверен исторически фон и силни, впечатляващи вмъкнати образи, които едновременно са подчинени на стихийните исторически събития, но и умеят да ги направляват според волята си.
Първата част на “Самира” проследяваше приключенията на жената-воин, която неспирно сновеше между бойните полета на Османската империя и западните държави, интригите в султанския харем и балканските земи, където е родена. Втората част започва именно оттам – сред населените основно с българи земи, където хайдушката дружина на Вълчан е в непрестанно угроза от османските потери, а любимата му Самира трябва да балансира между тъмното си минало и настоящите си желание да заживее различен живот. Но това не е позволено на най-елитната шпионка на империята, изкусителна, страстна и смъртоносна…
Самира вече е майка и определено е различна, много различна жена от коварната еничарка, обучена да решава битки и войни на тихия фронт с кинжал в ръка и силата на женската красота. Тя живее сред хайдутите, които само подозират премеждията, които тя е преживяла, и не могат да й се доверят, особено при наличието на силни османски военни части наблизо. Опитвайки се да лавира едновременно между българите и привидните си османски господари, Самира затъва отново в блатото на вътрешнодворцовите интриги и сложната международна дипломация. За да спаси детето си, тя ще трябва пак да поеме на дълъг път, да се намеси решително сред най-високите политически кръгове и дори да прелъсти един император. Приключенията й са неспирни, но сега кръвта е по-малко – Самира е наистина много различна, много променена и тук си проличава майсторството на Боримир Дончев, който наистина е създал един реален, невероятно истински женски образ, който се развива и променя с всяка страница, докато се бори със зъби и нокти да опази истинската си същност от нещата, които трябва да извърши, за да спаси себе си, любовта и детето си. Но няма как да спаси всичко наведнъж, просто няма как в един истински роман, който отразява реалния живот, макар и с пречупване през художествени образи…
“Самира II: Мисията” е още по-добра от първата част, личи си страхотно развитие на перото на автора, обогатено от опита с “Реликвата” и сигурността в своите възможности. Приключенията на героинята се движат непрестанно по ръба на бръснача реалност-фантазия и в нито един миг не си сигурен накъде ще се наклонят – политическите събития са представени в дълбочина и едновременно личностите, които ги формират, са обрисувани като нормални хора с всичките им страсти, умения и недостатъци. А Самира умее да се възползва от всичко, за да получи своето.
Боримир ми намекна, че Самира не иска да си иде и третата част за нея вече започва да придобива плътност. Това е чудесна новина със сигурност, особено с уточнението, че този път ветровете на съдбата й ще я отнесат на изток, в Руската империя…
От същия автор
От същите жанрове
